Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Човек не чете поезия заради онзи вид истина, която минава за истина в света на всекидневното, споделя Марк Странд, един от най-големите поети на съвремието в интервю за „Парис Ривю“. А приятелят му Чарлз Симич разказва забавна история, от която можем да съдим за жизнеността и чувството за хумор на Странд: Основахме ново поетично движение, с което се надявахме, че ще станем известни. Колко поети през четиридесетте години основаваха по едно такова движение и ние си помислихме: „Защо не и ние?” Нарекохме нашето „Гастрономическа поезия”. Двамата с Марк бяхме забелязали, че по време на поетични четения, когато някоя храна бъде спомената в стихотворение, а това се случваше много рядко, по лицата на хората в публиката се настаняваха щастливи усмивки. Следователно, решихме ние, в държава, в която повечето хора мразят поезия и всеки непрестанно яде и се тъпче с нещо, в стихотворенията трябва много по-често да се говори за храна. За да поправим този огромен пропуск, решихме да включваме във всяко стихотворение по едно или две ястия, от които на човек да му потекат лигите, без значение каква е темата на стихотворението. Литературните пуритани щяха да се шокират, когато открият в нашите сюблимни стихотворения ребърца, печени на скара, или парче ябълков пай, но всички онези милиони американци, които си купуват списания и готварски книги за „гурме” храна и мечтаят да си хапнат ястия, приготвени по изключителен начин, описани на страниците им, без самите те да ги готвят, щяха да се хвърлят да купуват книгите ни и да им се наслаждават по подобен начин. Големият поет си отиде през ноември 2014 година на 80 години. След две негови стихосбирки на български вече имаме внушителен том с поезията му в превод на Катя Митова и Кристин Димитрова (и двете поетеси и преводачки), който го представя цялостно. Освен стиховете на Марк Странд, „Частица от бурята“ съдържа биографичен текст за автора, бележки към стихотворенията, бележки за преводачките, но и нещо още. Преводачките са избрали девет думи, характерни за Марк Странд и за всяка от тях са написали свой текст, достоен за високото изкуство на Странд. Този необичаен начин и гледна точка към поезията на автора въздействат повече от критическа студия. В книгата виждаме и колажи, но това не е изненадващо, тъй като поетът има диплома по живопис и архитектура, не се отказва никога от рисуването, а също така е автор на две книги за големите американски художници Едуард Хопър и Уйлям Бейли.
