Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Роденият в 1905 година Ерих Корнголд започва творческия си път едва 7-годишен. Създава творчество динамично, разнообразно, емоционално. И през целия си живот пише песни. С тях следва късната немска романтична традиция – на Малер, Волф, Рихард Щраус, Йозеф Маркс. Една от романтичните линии на песенното му творчество е поезията на Айхендорф. Първият известен песенен цикъл на Корнголд е опус 5 – 12 песни по Айхендорф – „Тъй иска Господ и татко“. Тогава младият композитор е 14-годишен. Сред най-хубавото, което създава в песенния жанр, е опус 14 – Четири песни на сбогуване - песни, породени от скръбта по загубения живот в Голямата война. Започва ги в 1915 г., в 1917 поръчва на поета Ернст Лотар текст, който да е подходящ за финал на цикъла. Това е песента „Сдържано сбогуване“ – без мощен изблик на емоции, само сдържана скръб и почит. Корнголд работи в театъра – с Макс Райнхард, в киното. В Холивуд е поканен от Уорнър Брадърс. След аншлуса в Австрия (той е роден Австро-Унгария) положението на евреите там става сложно и Е.Корнголд остава в САЩ. В 1948 г. издава песенен цикъл опус 38 – заглавията, включени в него, са извлечени от теми на филмова музика, която е композирал в различни години. Изключение е песента „Очите на жена ми“, композирана върху Шекспиров текст. Последният песенен опус – 41 – Корнголд пише малко преди смъртта си в 1953 г. Посвещава го на града на своята младост – „Сонет за Виена“. Песните, които ще звучат в предаването, изпълнява Дитрих Хеншел с Хелмут Дойч на пианото.
