Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
35 000 арестувани и още десетки хиляди изгонени от работните си места в армията, съдебната система, образованието, държавните институции, медиите. Това е равносметката до сега за 4 месеца от провалилия се опит за преврат в Турция на 15 юли.
Обвиненията обикновено са за връзки с организацията на сочения за главатар на метежа Фетулах Гюлен или с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Президентът Реджеп Ердоган търпи все по-остри критики от западните демокрации, но това не го спира по пътя му към пълна консолидация на властта в южната ни съседка. Той на практика е само на крачка от осъществяването на тази своя мечта. БНР се опита тази седмица да получи алтернативна гледна точка за ситуацията в Турция. Специалният пратеник на Българското националното радио Деян Йотов разговаря с представители на практика вече единствената парламентарна опозиция – основаната през 1923 година от Мустафа Кемал Ататюрк Народнорепубликанска партия.
В парламента на Турция в момента са представени четири политически формации. Управлява Партията на справедливостта и развитието. Най-голямата опозиционна партия е Народнорепубликанската. Трета сила, поне доскоро, беше кюрдската Демократична партия на народите, и четвърта – Партията на националистическото действие.
От две седмици кюрдите бойкотират парламента, след като лидерите им бяха арестувани по обвинения за врюзки с ПКК. Националистите от своя страна подкрепят управляващите в инициативите за връщане на смъртното наказание и за промяна на конституцията в посока преминаване към президентска република. Така кемалистите от Народнорепубликанската партия остават единствени срещу желанието на президента Реджеп Ердоган да владее еднолично всички властови лостове.
Гласът им рядко се чува във и извън пределите на Турция. Не на последно място, защото опозиционната преса там вече е практически смазана. И в медийното пространство властва президентът и правителството на неговата Партия на справедливостта и развитието.
Ето как отговаря депутатът Оуз Каан Салъджъ на аргументите на Ердоган, че досегашната система е в състояние да произвежда само нестабилни коалиционни правителства, което не е в интерес на държавата:
В Турция традиционно от 150 години има парламентарен режим. Той води началото си още от края на Османската епоха и тази система осигурява представителство на всички слоеве на обществото, за да могат да изразяват мнението си. Президентска система в страна като нашата, която не е федерация, би отворила вратите към диктатура. Ние искаме да влезем в Европейския съюз и затова не е възможно да кажем "да" на един диктатор дошъл на власт с избори.
Популистки, в стил Доналд Тръмп и някои по-дребни и маргинални европейски политици, Реджеп Ердоган отвръща на обвиненията, че се стреми към диктатура по следния начин: Наричат ме диктатор, но мен това не ме интересува, важно е какво казва турският народ!
Лидерът на кемалистите в Истанбул Джемал Джанполат, който влезе в световното медийно пространство със смелата си защита на арестуваните журналисти от най-големия опозиционен вестник "Джумхуриет", не одобрява посоката, в която Ердоган е повел Турция:
Много труден период. Република Турция изживява много трудни времена. От една страна, Сирия, от друга – Ирак, там се води война. След опита за преврат на 15 юли правото, демокрацията бяха загърбени. От гледна точка на републиката и демокрацията това е грешна посока. Това го виждаме с арестите на журналистите от "Джумхуриет" и на политици.
Ерхан Бозан, който оглавява клона на партията в населения доста плътно с пристигнали от България в различни периоди през последните стотина години турци, истанбулски квартал "Авджълар", категорично сочи причината за кризисното състояние на Турция.
Заради Ердоган и неговото его. Той си мисли, че демокрацията е трамвай, от който можеш да слезеш на всяка спирка. Можеш да я използваш като средство за придвижване до определен момент, докато постигнеш целите си. И тогава да забравиш за демокрацията. Това е основният проблем. Той не вярва искрено в демокрацията.
Депутатът Салъджъ дава конкретни примери защо това е така:
Пресата в Турция е под натиск. Политиците са подложени на заплахи. Срещу нашия заместник-председател имаше въоръжено нападение, срещу председателя имаше атентат. Съдът е под контрола на правителството. Турция едновременно се бори срещу две терористични организации – ПКК и "Ислямска държава". Преди 4 месеца се преборихме с опит за преврат. Турция не е държава, създадена на маса. Ще преодолее всичко това. Ние, като опозиция, вярваме в демократичния напредък на Турция, притеснени сме за страната си. Но страната ще се справи с всичко.
Колкото и да са критични към сегашната власт в Турция, тримата опозиционери, които са на три различни стъпала в йерархията на партията на Ататюрк, са уверени в способностите си да препречат пътя на Ердоган към абсолютната власт.
Има два начина да попречим за въвеждането на президентска система. В парламента да попречим на 330 или повече депутати да гласуват "за". Ако не можем да направим това, ще бъде свикан референдум. И ще трябва да осигурим отрицателен вот на него, смята депутатът Салъджъ.
Ерхан Бозан от Авджълар оптимистично мисли, че Турция не е стигнала до място, от което няма връщане назад:
Не. Не сме толкова отчаяни. Надяваме се и вярваме в себе си. Че можем да се избавим от тази ситуация. Народнорепубликанската партия е надеждата на турския народ. Защото, ако се придържаме към принципите на Ататюрк, ще можем отново да се изправим на крака и тогава ще можем да бъдем истинска част от съвременния свят – западния свят. Истинска демокрация.
Бозан единствен се осмелява да подкрепи конспиративната теория, че опитът за преврат и войната срещу кюрдите са инструмент за постигане на властовите амбиции на Ердоган. Ето какво мисли той за обвиненията срещу журналистите от "Джумхуриет", че подкрепяли Гюлен и ПКК:
Това са глупости. Защото именно Партията на справедливостта и развитието помага на тези нелегални сега организации. И то от самото си създаване през 2002 година. Те са свързани с организацията на Фетулах Гюлен. А именно "Джумхуриет" се бори срещу тях от много години. Причината зад тези обвинения е друга – те не искат да се чуват опозиционни гласове. Затова искат да ги накарат да замлъкнат. Плашат се, че "Джумхуриет" ще е силен глас срещу въвеждането на президентска република.
Публикуваният в деня след американските президентски избори годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на Турция към пълноправно членство в Евросъюза разбуни духовете в Анкара. Президентът Реджеп Ердоган се зарече да пререже пъпната връв на Турция с Европа. А правителството му заплаши за пореден път, че ще спре да изпълнява споразумението за спиране на мигрантската вълна към Стария континент.
Ердоган обяснява охладняването си към Европа с липсата на солидарност от нейна страна срещу тероризма на Гюлен и кюрдите, който заплашва демокрацията в Турция. Опозицията обаче е на коренно противоположно мнение – че проблемът не е в Европа:
Борбата с тероризма не е само проблем на нашата страна. Това трябва да се каже. Когато се говори за борба с тероризма, трябва да се борим с терористите, а не с хора, които нито са свързани с тях, нито им симпатизират. Ако се гледа на всеки като на терорист, някои стават по-податливи към пропаганда. Затова задачата ни е да разделим терористите и народа, да водим политика в посока премахване на условията за тероризъм. Ако осигурим прозрачност и демокрация, терористите няма да успяват.
Проблемът, според председателя на авджъларския клон на Народнорепубликанската партия Ерхан Бозан, е, че Турция се е намесила в конфликта в Сирия. Не е било работа на Анкара да си пъха носа в комшийските дела и според лидера на партията за цял Истанбул Джемал Джанполат:
Позицията ни по този въпрос е много ясна. Мустафа Кемал, знаете е бил румелиец, от Солун. Неговите принципи са ясни – "Мир в родината, мир в света". Турция трябва да е страна, която не се меси във вътрешните проблеми на никоя съседка. Винаги сме били за това всяка страна да си решава проблемите с демократични средства и така ще продължим. България например е демократична държава и Турция няма право да ѝ се бърка. Искаме да имаме много добри отношения.
България беше спомената и от Бозан. Страната ни според него ще спечели, ако кемалистите сменят Ердоган във властта. Защото тогава комшиите ни ще са демократична страна, а не диктатура. На въпроса какво трябва да стане, за да спечелят кемалистите следващите избори, депутатът Салъджъ отговаря:
Да си в опозиция, да правиш политика, докато Партията на справедливостта и развитието е на власт, е много трудно. Помислете, правят се президентски избори, има трима кандидати. Само единият е всеки ден по телевизията, другите двама не се виждат, защото журналистите са зависими. По този начин ти се отнема правото, възможността да обясниш къде грешат управляващите, да убедиш народа в правотата си. С още по упорита работа ние ще успеем да решим проблемите на Турция.
А как биха станали по-силни опозиционерите:
Редовните избори трябва да са през 2019 година. Но междувременно може да има референдум, вероятно догодина. Ако на референдума се каже "не" на президентската система, тогава силата на всички опозиционни партии ще се увеличи много, твърди Салъджъ.
Но възможно ли е Турция да е стабилна и силна без здрава управленска ръка? Този стереотип, според Ерхан Бозан, е отживелица:
Турция в края на краищата ще се отърве от манталитета на едноличното мнение и власт на един-единствен човек. Турция има важен исторически опит с демокрацията. Това е съществен период на 94-годишната ни република. Турският народ е вкусил от това и няма да позволи то да бъде премахнато. Президентската система – едноличната власт на падишаха, е архаизъм.
Темата за политическата ситуация в Турция, разработена от Деян Йотов, може да чуете и в звуковия файл.
