Средновековието е период от човешката история, който продължава да бъде окачествяван като „тъмни векове”. В тези тъмни векове обаче – освен че хората са живеели с всекидневните си проблеми, те са имали и потребност от духовни преживявания, от мисловни настройки за живота, за смъртта, за смисъла на битието. Особено се изострят тези нагласи в периода около 1000-та година, когато силно се разпространяват визиите за края на света, за края на времената, за настъпване на Второто пришествие, Апокалипсиса. Тъкмо на този проблем е посветена книгата на доц. Цветелин Степанов от СУ „Св. Климент Охридски” „В очакване на края: европейски измерения около 950-1200 г.”
В нея се разглеждат милиенаристките построения в писмените паметници на Византия, България, Русия, ислямския свят и др. Като особено трябва да се подчертае, че тези конструкции не говорят за свършека на времето, а за неговото качествено преустройство – Апокалипсисът слага началото на нова ера, когато богоизбраният народ ще получи Божието благоволение и ще му се въздаде според правдата и благочестието. Изобщо за средните векове в българската историография и културология се е писало малко, макар че в последно време книги по темата започнаха да се появяват – компетентни, експертни, интересни и четивни. Такава е и книгата на доц. Цветелин Степанов.
Събеседници: авторът на монографията, проф. Анисава Милтенова от БАН и проф. Георги Каприев от Софийския университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
