Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Като представители на професионалната политологична общност, преподаватели и изследователи в сферата на политическите науки сме "за" информиран дебат и то в синхрон с демократичната практика в развитите страни. А демократичната практика не познава точно такъв модел, какъвто предлага референдумът. Това заяви в предаването "12+3" проф. Анна Кръстева от Нов български университет. Тя призна, че политолозите са се включили малко късно в информирането на гражданите за предимствата и недостатъците на мажоритарната избирателна система.
Като класически пример за противоречивите резултати на мажоритарната система проф. Кръстева даде системата във Великобритания. Там консерваторите печелят 30-35 процента от гласовете, а взимат половината депутатски места, една регионална партия като шотландската взима около пет процента на национално ниво, а има над 50 депутати, докато партията на Найджъл Фарадж без регионална концентрация има един единствен депутат, въпреки 12% процента от гласовете на национално ниво. Немската система пък предвижда всеки гласоподавател да гласува с две бюлетини, едната от които е за мажоритарен кандидат, т.е. за най-убедителния в неговия избирателен район. С другата бюлетина избирателят гласува за партия. Така парламентът е съставен от два типа депутати, обясни политологът.
В българския вариант мажоритарната избирателна система с абсолютно мнозинство означава бонуси за първите две ключови партии и съществен бонус за силно регионално представени партии като ДПС и вероятния политически проект на Марешки, стана ясно от думите на проф. Кръстева:
Българските граждани смятат, че тази система ще изведе светли, ярки, отговорни личности, но мажоритарната система е бонус за силните, така че те да имат по-силен управленски мандат и да съставят силно правителство.
Проф. Кръстева оцени като изключително позитивен гражданския стремеж да се видят отчетни политици, а гражданите да припознаят себе си като овластени да търсят подобна отчетност.
Това е израз на нараснала политическа култура на гражданите. Но между това да направим политиците по-отговорни и намирането на лесно магическо решение чрез избирателната система това да се случи... Ако политологията имаше магическо средство да осигури такива политици, то щеше да бъде открито и преди едно шоу в България да стигне до този извод.
Запитана дали е добра идеята за предварителни избори преди финалното обявяване на имената на мажоритарните кандидати, проф. Кръстева подчерта:
Гражданите започнаха да изненадват политиците, но няма нужда да наслагваме избори върху избори и да има генерална репетиция.
Изборният цикъл, който пренаписва политическата карта, е доста чест, така че няма нужда прекалено да се засилва, смята още проф. Анна Кръстева:
Това не би довело до по-голяма селекция, бихме се завъртели във въртележка на избор на политици, а ние трябва да видим политиците като я вземат тази власт, какво правят с нея.
Трябва да се има предвид и мълчаливото негласуващо мнозинство, освен активната, мобилизирана част, която подкрепя дадено конкретно предложение, посочи още политологът и призова да не се приватизира суверена в едно демократично общество, защото той мисли плуралистично.
Цялото интервю с проф. Кръстева чуйте в звуковия файл.
