Петко Стайнов, един от ярките представители на т.н. второ поколение български композитори, е роден на 1 декември 1896 година в Казанлък, в семейството на индустриалец. Народната власт няма да прости буржоазния му произход - след преврата на 9 септември 1944 година конфискуват доходоносната фирма на семейството, родната къща в Казанлък и дори пианото на композитора. С вродения си оптимизъм, обаче, той преодолява и това, както е преодолял огромното си лично нещастие - загубата на зрението на 11-годишна възраст. Никога не позволява това да се превърне в трагедия за него и близките му.
Учи в Институт за слепи, продължава образованието си в Германия. През 1923 година се завръща оттам като пианист и композитор с високи професионални умения. В дома му в 1933 година е основано Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" - съснователи са още: Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, АНдрей Стоянов, Димитър Ненов, Асен Димитров, Цанко Цанков. Петко Стайнов е председател на Дружеството от основаването му до 1944 година. През целия си живот изпълнява активно обществени функции - в областта на хоровото изкуство в България, като ръководител на института за музика към БАН...
Творчеството му отразява по специфичен начин интереса към фолклора, към българския епос, характерно за това поколение български композитори. И още - любовта на композитора към природата. Из симфоничното творчество на
В предаването са включени някои от най-популярните за Петко Стайнов, а и за българската музика творби: фрагменти от „Тракийски танци“, поемата "Тракия", увертюра "Балкан", сюитата "Приказка", Втора симфония.
