На 7 и 8 декември в Центъра за култура и дебат „Червената къща” в София премиерно се показва спектакълът „Йон /пиеса за осиновените/”. Той е вторият социален проект, подкрепен от платформата за документално изкуство В/ХОД. Партньор на начинанието е и Студиото за документален театър VOX POPULI. Ето какво разказва за Радио България Стефани Ханджийска – антрополог, хореограф и изпълнител в сферата на съвременния танц. С какво темата за осиновените деца я е привлякла? За нея тя символизира победа над предразсъдъците:
Както посочва Стефани, осиновяването е било тайна преди демократичните промени след 1989 година. Но осиновените нерядко са узнавали истината, и то по травматичен начин – чрез някой „доброжелател”, съсед, познат...
Днешните родители имат за мен една невероятно смислена култура. Те от първия момент, в който вземат своето дете от дома, никога не започват да го лъжат. Защото има едно уважение към децата, и дори да са малки, ние винаги можем да им представим спокойно и ясно истината за техния произход и това не би разрушило едно семейство. Напротив, семейство, което се опира на истината, е здраво и всичко е прозрачно. И така, работейки на терен, се срещнахме с две крайности: това да отраснеш във фамилия, без да знаеш, че биологически не си част от нея, и другото – всичко да е ясно от първия ден.
Какво се крие зад метода „вербатим” /от лат.-дословно/, защо е необходимо да се представят дословно думите на интервюираните хора във връзка с осиновяването?
Ние вярваме в метода „вербатим” като пряк начин публиката ни да чуе едни гласове, които иначе най-вероятно не би чула. Той представлява интервюта, които са записани в аудио формат, от които ние избираме изкристализиралите моменти. В тях тезата на респондента се вижда най-ясно. И се ангажираме с това да не ги вадим от техния контекст.
По време на представление артистите ги слушат със слушалки, на мp3, и говорят дословно и непосредствено. Ние наистина подтикваме актьорите да са максимално близо до този човек, чийто монолог в момента говорят, до неговата истина, в която той или тя вярва.
Има ли чудо в осиновяването според Вас?
Тези семейства са скрити герои, според мен, в нашето общество, но са сред нас. Те живеят много естествено и хубаво според мен. Това е, което аз срещнах. Разбира се, не мога да твърдя, че всичко е така, но това е, което ние видяхме. И да – за мене това преодоляване, което извървяват, особено родителите, преодоляване на себе си и на егото си, за да се случи това прекрасно семейство, за мен това е чудо. И съм много щастлива, когато виждам такива неща.
Снимки: личен архив