Александров уточни, че това са периферни причини и беше категоричен, че основният фактор за лошите резултати на децата е начинът на преподаване, който е съсредоточен върху възпроизвеждането на знания. Той отбеляза, че значение имат не само училището, учителите и учебните програми, но и родителите.
Мария Донкова посочи, че резултатите от последното изследване на PISA показват, че българските ученици от години стоят на едно и също ниско ниво:
Промени има, но те са много малки, почти незначителни.
Ако има нещо, за което трябва да помислим, да се мобилизираме, да впрегнем въображението си, то е защо не успяваме да си подобрим нивото, каза още Мария Донкова и допълни:
Не е защото училището учи децата да не се справят, а защото училището не може да разпредели добре времето между образователните задачи. То отделя 90 процента от времето на натрупването на академични знания и по-малко от 10 процента от времето за какво служат тези научни парадигми, които се учат подробно урок по урок. Как се прилага - за това не остава време.
Мария Донкова изрази надежда, че в новите програми в училище ще бъде отделено повече време за практическо приложение на наученото.
Боян Захариев отбеляза, че българските ученици имат по около 440 точки почти по всички области, които се мерят в рамките на PISA - и математика, и четене, и природни науки - с малки разлики, като поясни, че тестът е направен така, че средното ниво да бъде 500 точки.
От PISA казват, че нашият резултат съответства на около година и половина назад в обучението, добави анализаторът. Той каза също, че данните от изследването показват, че децата имат мотивация за учене и интерес към търсенето на информация.
Боян Захариев отбеляза още, че социално икономическите разделения, ако са отразени в системата на образованието, вредят на всички. Той също споделя тезата, че има и много ненужна информация, с която децата са натоварени:
Тук все още прекалено голям поток тече, ненужен, към децата, от които изискват да се напълни дългосрочната им памет с факти, а в днешно време в секунда или може би в минута се произвеждат толкова нови неща, които един човек през целия си живот не може да ги прочете и да ги разбере.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.