Чуйте разговора в „Артефир“ с Йосип Ости и Людмила Миндова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Йосип Ости е добре познат на българските читатели от трите книги, които са преведени на български – „Сараевска книга на мъртвите“ в превод на Ганчо Савов, „Къща от език“, съдържаща три книги на поета, и „Ябълката на Сезан“ – двете в превод на Людмила Миндова. През 2009 година Ости гостува на Празниците на изкуствата Аполония и представи своята „Къща от език“. През 2013 година в интервю за „Литературен вестник“ на въпрос за това къде е мястото на поезията в света на парите и кризата, поетът отговаря: Сред най-скъпоценните и второстепенни – за този свят – неща. Най-скъпоценни за най-незначителните в свят, където значимостта се измерва с властта и парите. При това аз вярвам, че политиците управляват зле, защото четат малко. Повечето, които познавам, очакваха с нетърпение художникът да им подари картина, за да я окачат на стените си, но на книга от писател не се радваха, понеже това би означавало и да я прочетат… И още: От ранна младост самият аз съм страстен читател и макар че съм писател и преводач, при това бих могъл да кажа – доста четен, възприемам себе си преди всичко като читател. Не се впечатлявам от големите тиражи, което, разбира се, не означава, че не бих желал поезията, в това число и моята, да се чете повече. (…) Колкото до самия мен и поезията ми, ще се радвам, ако стиховете ми бъдат четени така, както аз чета стиховете на другите поети. И ако обогатяват читателя по същия начин, по който като читател съм обогатяван и аз. А това би било още по-безценно в криза като днешната, когато мнозинството тъне в повече от мизерия, а малцинството – в повече от разкош. А това малцинство, което най-често се обогатява не със собствен, а с чужд труд, с безскрупулното му използване, ако изобщо купува книги, едва ли ги чете. За поезия да не говорим. Тя не го вълнува. Тя не е доказателство за мощта, каквото е капиталът. Няма външния блясък на богатството, което в действителност нерядко крие вътрешна пустота. Всъщност тези хора за мен по дух са бедни, а читателят на поезия – този, който знае как да открива скритото в нея съкровище – е богат дори тогава, когато няма с какво да си купи хляб.
Йосип Ости е сред поканените чуждестранни автори на Софийския международен литературен фестивал и предизвика стълпотворение на публика, сред която бяха доста от младите български поети. Макар те да имаха много въпроси към него, поетът реши да чете своите стихотворения и така направи подарък на почитателите си – своята поезия, изпълнена на живо.
