Прие писмата, той винаги е бил много мил и добър с нашето семейство. Винаги е изпълнявал нашите поръчки и мисля, че и през тази година ще донесе всичко, които му е поръчано.
Пенко Господинов определи изминаващата година като шарена, рабнообразна и трудна - и за двамата, но допълни:
Ние не сме хора, които се плашим от трудностите. Мисля даже, че е точно обратното - те ни вдъхновяват.
Щастието да работиш в професия, която обичаш е, че всъщност не го приемаш като работа, каза още Пенко Господинов. Той сподели и впечатленията си от младите хора, с които работи като преподавател в НАТФИЗ:
Виждам, че има разлика в поколенията, дори през 4 години. Явно времето доста се е ускорило. Но като цяло това са млади, мотивирани, умни или, може би, хората, които аз съм избрал. Защото знаете, че за щастие НАТФИЗ е от висшите учебни заведения, към които все още има голям интерес и човек може да избира от най-доброто и там критериите няма как да се занижават.
Младите стават все по-отворени и се интересуват от все повече неща, смята Пенко Господинов.
Анастасия Лютова разказва, че е решила да кандидатства в НАТФИЗ сама, когато е била последна година във френската гимназия, което било голяма изненада за близките и. Оказа се, че Пенко Господинов случайно се е насочил към театъра:
Аз съм от Стара Загора и там се занимавах с футбол. И съвсем случайно попаднах, когато търсеха хора - младежки театър "Съвременник" в Стара Загора набираше кандидати и аз отидох ад придружа един мой приятел след часовете - от строителния техникум....И като видях на опашката, където имаше много хора - много момичета, и то все красиви, а моят приятел по неизвестни причини нещо се отказа, доскуча му и си тръгна, а аз, като видях толкова красиви момичета, си казах - аз пък ще взема да остана. И понеже бях единственото момче, те пък взеха, че ме взеха, заедно с още 2-3 момичета. И се оказа, че всъщност това за мене се превърна в нещо съдбовно - този избор, който направих тогава.
Цялото интервю с Пенко Господинов и Анастасия Лютова може да чуете от звуковия файл.