В неделната утрин при мен ще дойде една специална гостенка. Тя е голяма бърборана. Не спира да задава въпроси, дори и когато спи. Направо й се чудя! Иска да знае всичко като например: защо боровете са зелени, а слънцето жълто? Защо морето е дълбоко? Защо се смеем и откъде идва думата плача? Съвсем случайно разбрах, че тази думичка „плача“, която ни кара да леем сълзи от радост или тъга, живее в едно малко италианско градче, на име Монца. Не къде да е, ами в самия център на града, в една голяма червена къща, цялата нарисувана в сълзи. В какво друго, ще си кажете вие! Често седи на прозореца и наблюдава хората, които все бързат за някъде. Самата тя е спокойна, нищо, че от очите й се ронят сълзи. Дори с тях изглежда още по-красива. Ще ви запозная с нея, ако слушате „Детското БНР“.
неделя, 8 януари, от 8.30 часа
