Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ат. Славов: Говоренето, че решението на референдума изтича с мандата на парламента, не почива на законова основа

| обновено на 10.01.17 в 10:24
Атанас Славов
Снимка: БГНЕС

По закон няма изискване животът на референдума да е обвързан с парламента, в рамките на който е проведен. За сметка на това има конкретни срокове, които парламентът трябва да изпълни, за да вземе решения, които съответстват на изразената воля на референдума. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" преподавателят по конституционно право Атанас Славов.

В случая, в който сме – т.е. има проведен референдум, но той не е стигнал прага за задължителност, а поне докато не приключи делото във Върховния административен съд такава е ситуацията, парламентът трябва в тримесечен срок да вземе решение какво ще прави, как, какви промени ще направи законодателството?

По принцип в административното право, в този конкретен случай, аз не мисля, че парламентът не може да вземе решението, което Законът предвижда, че трябва да бъде взето. Няма искане за спиране на производството – в смисъл, парламентът да изчака произнасянето на Върховния съд. Така че, ако парламентът иска да вземе такова решение, той може да го вземе. По-важното обаче е следното: докато няма ново произнасяне по същите въпроси от страна на гражданите, да се говори, че едва ли не, решението на референдума изтича с мандата на този парламент, просто не почива на законова основа. 

Според Славов парламентът може да приеме решение, че в бъдеще трябва да бъдат променени законите в съответствие с решенията от референдума, но, предвид че мандатът му изтича, той би изпратил "по-скоро негативен" сигнал, ако тръгне да променя Изборния закон.

Ако някой си прави пиар, казвайки как той е много за мажоритарно гласуване, но времето не му стига, за да изпълни волята на гражданите, това е по-скоро жалко, отколкото израз на съобразяване с волята на народа.

Конституцията не съдържа изрични срокове, в които новоизбраният президент да разпусне НС. Той назначава служебно правителство с указ и "в разумен срок" трябва да разпусне парламента с друг указ, обясни Славов.

Тоест, няма много време за удължаване на този мандат. Разбира се, ако има политически консултации, които новият президент със сигурност ще направи, и там се постигне някакво споразумение между партиите за това още колко живот да бъде даден на този парламент, може този срок да бъде изтеглен малко напред. Но, повече от няколко седмици, аз не виждам как може да бъде изтеглен този срок, защото тогава навлизаме в една много странна хипотеза, всъщност, на полупрезидентско управление, където президентът ще договаря с партиите в парламента изпълнението на функциите и на служебното правителство, което не е смисъла на Конституцията.

Интервюто на Силвия Великова с Атанас Славов можете да чуете от звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени