Историята трябва да бъде разказана интересно. По-скоро въпросът е нашият съвременен темперамент и светоусещане като актьори да успее да стигне до зрителя. Боряна може да бъде разгледана и като криминале, има го и грехът, който върви през поколенията и може да съсипе едно семейство, много българска история, много актуална.
Запитана дали постановката е вид театрален прочит на вечната игра между доброто и злото Параскева Джукелова обясни:
При нас доброто побеждава, поне накрая. Но аз лично съм по-скептична, защото играя една от героините, която е доста озлобена, отрудена и е човек, който лесно не би се преобърнал да види светлата страна на живота.
Как "Боряна" на Пловдивския театър разглежда темата за прошката:
Когато на човек му тежат тайни и грехове, голяма тежест му се е стоварила отгоре и когато той прости, когато поиска прошка, всички тези неща се отмиват и на човек му олеква. Дори една прошка, видяна на сцената, може да накара зрителите малко или много да се пречистят.
Публиката е свикнала да гледа смешки, но когато им поднасяме добре направена драма, влизат изцяло в нея, публиката не бива да се подценява и да й се поднася много ниска топка, сподели още актрисата:
Това, което имаме в душата си, то трябва са се срещне със зрителите, а не някакви външни образи и мизансцени.
Запитана каква е противоотровата срещу комерсиалното Джукелова коментира:
Хора, които имат смисли в себе си и ги носят - да ги изкрещяват и да настояват да бъдат чути, защото комерсът се чува много повече, той е по-шарен и по-привлекателен.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
