Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Известен като поет, литературен критик, теоретик, историк на литературата, Пламен Антов е автор на изследването от 2010 година „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“. Новата му книга „Българският постмодернизъм ХХI – ХIХ в.“ още със заглавието задава посоката на сегашните му търсения. Статиите в книгата са писани по различни поводи, но общата посока е тази на връщане назад към корените на българското постмодерно писане и как това повлиява актуалната ситуация от последните години. Тук той надгражда предишната си книга за постмодернизма и посочва сегашното раздробяване на постмодерното в посока на масовата култура и новия национализъм.
Пламен Антов говори за „висок“ и „нисък“ постмодернизъм при цялата условност на това деление и въвежда понятие като „етнопостмодернизъм“. В интервю пред Митко Новков в „Портал Култура“ Антов казва: Имената, в това число и научните понятия, с които оперираме, особено в хуманитарната сфера, са преди всичко въпрос на конвенция, на някакъв обществен договор. И в този смисъл са по-скоро метафори – винаги относителни, но и смислово по-богати. За мен постмодернизмът не е просто линейната замяна на модернизма с нещо, което иде след него, както буквално, морфологично казва терминът, а нелинейно, възвратно-диалектическо преодоляване на модернизма.
