Цвета Марова ще покаже свои картини в галерия "Arsenal of art", ул. „Магура” 4 в Капана.
Откриването на самостоятелната изложбата живопис, наречена "Елементи и сили", ще бъде днес от 18 часа.
БЕЗЧИНСТВА И СВЕТОТАТСТВА СРЕД КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Пламен Асенов
Пеш и в инвалидни колички, с влакове и автобуси, с автомобили и велосипеди, със самолети и карети, днес тълпи се тълпят към Пловдив. Идват да видят изложбата на Цвета Марова „Елементи и сили” в галерия Arsenal of art.
Цвета Марова е художникът, нарисувал картините за едната изложба.
Arsenal of art е галерията, където е изложена въпросната изложба.
Елементи и сили не е ясно какво е, освен ако не е някаква гадна философия, неприсъща на приличните хора.
Собственик на галерията е Ангел Гешев - също художник като Цвета Марова, но друг, не същият като Цвета Марова.
Доказват го два доказани факта – че не той е рисувал споменатите вече нейни картини, а тя; и че не тя е известен китаец, а той – доскоро гражданин на Пекин, кръстил сина си с традиционното китайско име Гого.
Но да не изпадаме в нездрави уклони и културни революции.
Най-важното е, че тълпите се стичат от световните околности на Пловдив към самия Пловдив, жадни за дневната си доза естетика. Другото важно е, че в галерията Arsenal of art, освен картини, има бар, онова велико човешко изобретение, познато още като „мокър бюфет”.
Когато първата тълпа щурмува, никой не защитава Arsenal-а. Обратно, на входа Ангел се усмихва и по китайски любезно я кани вътре. Тълпата обаче го прегазва като книжен тигър, изсвистява покрай бара и доволно се кротва пред картините с чаша в ръка.
Отначало само гледа-гледа, а после захваща да обсъжда-разсъжда-присъжда-ох, съжда-ах, съжда видяното. Прави го със задоволство. А понякога и със съседа си.
Но тъкмо първата тълпа вади портфейлите с добродетелната цел да си напазарува картини, пред галерията пристига втората. Тя, поне до голяма степен, също успява да се натъпче вътре, като само на места образува горен етаж, ходейки по главите на плешивите интелектуалци отдолу.
Работата обаче се затяга, щом барът закъсва откъм пиячка.
Ангел самоотвержено слиза в мазето, вади неприкосновения запас от китайски пърцуци и ситуацията е временно укротена. Ако не броим леките сблъсъци, които неизбежно настъпват, щом някой убеден естет прояви желание отблизо да разгледа картината, хванала му окото отдалече.
Но когато третата тълпа атакува галерията, първата изхвърча като тапа през витрината и пльосва на улицата. Там тя среща Стефчо Автографа, който застава начело и я повежда през алкохолните потайности на пловдивския квартал „Капана”.
В самия Arsenal обаче мокрият бюфет е вече съвсе-е-е-м сух.
Което води до безчинства и светотатства, тъй като третата тълпа е по-жадна от първите две, взети заедно.
Така се стига до жалката ситуация страстта към изкуството временно да бъде изместена от други, по-низши страсти. Поради липса на пиене, някои психически лабилни типове дори са подгонени от пиянски глад и се втренчват все по-настойчиво в изобразеното от Цвета Марова.
Има там, да речем, едни яйца…..има едни врабчета…..
Но фантазиите за ядене на картини скоро са потушени. Кръгът се затваря и истинските безредици настъпват в Arsenal of art, когато първата тълпа, шумно и целеустремено, се появява отново иззад ъгъла. Тя е направила пълна обиколка на „Капана” и чинно е спирала във всяка кръчма за по едно на бърза ръка. Вече съвсем пияна, решена е да се върне в галерията, за да си купи некупените по-рано картини.
Отделни провокатори сред тълпите вътре обаче не са съгласни да се плаща за изкуство, защото нали него и децата го могат.
Тезата им е заразна. В настъпилото между купуващи и некупуващи меле, част от картините на Цвета Марова са разграбени, а щастливите им притежатели се разбягват във всички посоки като хлебарки. Някои ги отнасят в къщи за подпалки, други в кръчмата - да ги сменят за бира.
Пристигналата полиция не открива виновни – но не поради вродената си некадърност, а поради вродената си философия.
„Няма как да е виновен за разграбване на изкуството онзи, който толкова харесва изкуството, че го разграбва” – вдъхновено споделя пред журналисти висш полицейски чин, скромно стиснал разграбено платно под мишница.
Самият художник Цвета Марова пък седи кротко в ъгъла на галерияArsenal of art, гледа и се чуди – да се радва ли за неистовия успех на изложбата си или да плаче поради него.
А разкривените и разкъсани образи от стената гледат и се чудят – защо хората са изтъкани от динамика и страсти, вместо да си живеят спокойно и мъдро, като картини.
Послеслов
Всички описани събития се развиват на фона на сюитата „Картини от една изложба” на Модест Мусоргски, в изпълнението на ELP от 1970-та. Айде елате ми кажете после, че постмодернизмът само консумира, но не е способен да вдъхновява.
ЕЛЕМЕНТИ И СИЛИ
Както художникът смесва само няколко цвята, за да
получи всички останали, така и светът е създаден от
четири елемента и две сили
Емпедокъл, V век пр. н. е.
Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено несериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще усетите как натрупаната в тях мисъл ви тегли нагоре, ще видите митологии да надзъртат иззад завесата, ще повярвате на лицата, които танцуват в очите ви като маски.
Това е една нетипична за днешна България изложба, защото Цвета не е типичният за днешна България художник, а това не е лесно да се преглътне.
Някои свързват стилистиката на творбите ѝ с цветовата оргия на „фовизма”, първият от великите „изми” на ХХ век, с който Матис и приятелят му Дарен карат критиците да си скубят косите и да нарекат изложбата им през 1905 в Есенния салон „оргия от цветове”, а също - „купа с боя, хвърлена в лицето на публиката”.
Да, в изложбата на Цвета ясно се вижда използването на типични за фовистите похвати – привидно неорганизираната, дори наглед хаотична работа с четката; използването на чисти, контрастни цветове; максималното опростяване на изобразяваните предмети; появата на фигури и хора в „произволни” цветове, които пасват на колоритната композиция, а не на композицията на реалността.
Но това е само аналогия. Въпреки че ако бе живяла преди 110 години, Цвета щеше да бъде перфектен фовист, сега тя няма намерение да върши повторни революции в изкуството, просто следва себе си. С други думи – прави го, защото така и харесва.
И защото всъщност тя си е такава. В тези 30-ина творби от изложбата Цвета се показва наистина цялата – цветна и пъстра, експанзивна и ярка, страстна и нетърпелива да се изкаже, дълбока и иронична, концентрирана в нещо и разсеяна за всичко, скромна и екстравагантна, пълна със страховете на въпросите, но понякога – и със смелостта на отговорите.
От друга страна – това е само момент, това е Цвета днес, тук и сега. До вчера тя беше далеч повече абстрактен, отколкото фигурален художник, какъвто изглежда в момента. До вчера рисуваше неголеми платна, днес е във възторг от големите формати. До вчера твореше малко и пестеливо, днес се вихри в ателието, сякаш никога не е виждала платна и бои.
Кой знае как ще се промени утре.
Както и да се промени обаче, картините от тази изложба със сигурност ще оставят значима диря в живота и творчеството ѝ. Заглавният цикъл „Елементи и сили”, циклите „Котешка люлка”, „Малки жени”, „Двама”, да не забравяме акварелите от „Дъждоград” – това са лични открития на тематични и художествени посоки, които идват, за да останат при художника като предани, а не капризни музи.
Съмнявам се обаче, че днес публиката само чрез няколко погледа, макар и с питие в ръка, ще има време да се наслади напълно на картините на Цвета и да прозре всички художествени чудеса и загадки, заложени в тях. Затова – за Бога, братя, купувайте! Така ще притежавате завинаги малък елемент от душата на един художник, който не се страхува хем да се променя, хем да си остава същият, докато съчетава и разделя елементите със силата на силите.