Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Изтощителното обезлюдаване на България" – това е заглавието на статия, публикувана преди пет години в "Нойе Цюрихе цайтунг" – тъжен разказ за рушащи се къщи и двуметрови плевели. Какво се е променило досега, какво се случва с българските села и колко от тях са в процес на обезлюдяване или са напълно обезлюдени? Отговор на поне част от тези въпроси потърси предаването "Хоризонт до обед" с репортажа на Румен Стоичков и гласоветe на последните селяни от с. Горно Уйно. То е на 24 километра от областния център Кюстендил. Според местната легенда две вуйни някога са живеели на малко разстояние една от друга – едната на горния, другия на долния хълм. Затова постепенно в региона започнали да наричат двете близки села Горно и Долно Уйно.
По данни на Националния статистически институт 162 малки населени места у нас стават напълно необитаеми през 2014 година. Две години по-късно броят им нараства до 571 през 2016-а. Така се оказва, че дори можем да изчислим по колко села умират за ден, месец или година.
Дали обезлюдяването на селата е типично български проблем, или наблюдаваме подобен процес и в други държави, чуйте от репортажа на Спас Крайнин.
