Историята, за която екипът на предаването „Премълчаната история” разказва, от „премълчана” може да се превърне в „прецакана”. В Стратегията за развитие на висшето образование в България 2014 - 2020 г., която диференцира направленията на българската наука на „прироитетни” и „неприоритетни”, в графата „неприоритетни”, както може и да се очаква вследствие трайното заболяване на българските управленци от всички десени, наречено „политическо късогледство”, попадат хуманитарните науки.
Историята, между другото, също. Без да се има предвид, че в действителност голяма наука без хуманитарно знание не е възможна, камо ли без историческо. Та нали онези, които изследват, било то в химията, микробиологията или астрофизиката, трябва да са наясно с постиженията преди тях, с развитието на науките им, с грешките и успехите, постигани през годините и вековете. А това не може да стане, няма как да стане без историята, защото всяка област на човешката дейност има история и тази история е важна и съществена част от развитието на съответната област.
Цялото това недомислие е част от все по-разпространения глобален поглед върху знанието, който можем да определим като „кокоша слепота” и който се изразява в пошлата и безока тенденция на инструментализиране на знанието, сиреч превръщането му в придатък на пазара. Сякаш не бива да е обратното: не знанието да обслужва пазара, а пазарът да обслужва знанието. В България този криворазбран епистемологически „стоков инструментализъм” еманира тъкмо в гореспоменатата Стратегия, която почти обрича на гибел хуманитаристиката у нас.
Затова огромен брой университетски преподаватели и висши учебни заведения в страната – СУ „Св. Климен Охридски”, ВТУ „Св. Кирил и Методий”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, Нов български университет излязоха с декларация срещу тази порочна политика в областта на образованието, която – доколкото може – да се преосмисли и прекатегоризира, тъй като обрича на трайно и фатално тясно специализиране на завършващите българските висши учебни заведения. А, както е казал Ян Амос Коменски – един от водещите преобразователи на учебния процес в исторически и световен план, всяко стесняване на знанието е ограничаване на интелектуалните способности на детето, подрастващия, юношата, младежа и девойката.
Тъкмо това е темата на предаването – да разберем и да видим дали историята и изобщо хуманитаристиката са науки втора ръка, които не заслужават държавна подкрепа и осигурен прием на студенти. Участници в предаването са проф. Пламен Митев, историк от СУ „Св. Климент Охридски”, проф. Ангел Ангелов от Югозападния университет – историк, културолог, изследовател, и доц. Тодор Христов от Нов български университет – социолог и културолог, анализатор на образователните процеси в български и световен план.