Тази книга за мен е невероятно лична, носталгична, но напоследък думата носталгичен е много опасна. Става въпрос за времето, което според едни е страшно черно, според други - страшно бяло, черно върху бяло прави сиво. Да, беше сиво. И в това сиво ние си растяхме, учехме, гонехме гаджетата, след това се женехме, умирахме... По някакъв начин растяхме и се осъществявахме. Ако това е носталгия по времето на нашата младост, би трябвало всички да забравим младостта си, а това би било най-страшното: да се откажеш от младостта си, от това, което си правил, да не дава Господ, както се случи в началото на т.нар. "преход" - да се откажеш от това, което си написал.
И в онова време всичко е било политика, но не политика, която ни е разделяла толкова свирепо, както ни разделя сега - ние сме разделени по всички възможни линии дори в ежедневието ни и каквито сме станали кибритлии, това разделение е много опасно, допълни писателят:
Колкото повече се оглеждаш, толкова повече си мислиш, че и най-апокалиптичните прогнози могат да се окажат благопожелания в сравнение с това, което би могло да се случи, ако продължаваме с това съвършено неразбирателство между нас. Някой вероятно има полза от това. Аз обичам световните конспирации.
Христо Карастоянов разказа още, че книгата е предизвикала у прочелите я много лични спомени и се пошегува:
Ако всички лайкове означаваха една продадена книга...
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
