В днешната динамика външната политика на обединена половин милиардна Европа като че ли кротува на втория ред. Суверенни държави от съюза имат по-голяма тежест в определяне на световната подредба и правила. Иначе отглеждаме ресорен комисар и множество добре охранявани подкомисарчета.
Еврокомисарите обикновено са полудискусионни пратеници на местните силни на деня. По някакви си полузнайни техни признаци. Утвърждавани сборно от полуличности, които се запознават с тях три минути преди т.нар. изслушвания.
И ако в някои области компромисите, дори очевадни, са преглъщаеми, във външната политика са вредни. Да не кажем съдбоносни за бъдещето не само на Съюза, а на една градена с хилядолетия цивилизация.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността апелира тия дни Европа да се препълни с мигранти заради застаряването на населението. При половин милиард души?
