Доктор Светослав Славчев се отпусна в кожения си фотьойл и разпечата кутия еквадорски млечен шоколад. За него той бе неизмеримо по-ценен от кубинските пури, датската лула, шотландското уиски и пакистанския фъстък взети заедно. Разсъждаваше на глас: дали когато „Великият марсианин се завърне” и мине през „Розуел”, ще влезе в „Двубой с Касандра”, за да избегне „Капанът на времето” и с помощта на „Двоникът на Ипсилон” ще пробва да разнищи „Загадката на Порт Анжер”. И най-сетне да проникне в „Крепостта на безсмъртните”. Нужно му беше обаче едно: „Доказателството”. А към него можеше да прогледне само с „Очите на мрака”. Внезапно размишленията на Доктора бяха прекъснати. Зад гърба му се чуха тихи стъпки и тежка тайнствена ръка се отпусна на рамото му. Доктор Славчев не се стресна, нито се изненада. Познаваше това движение. „Хайде, време е, промълви неизвестният, чака ни работа. Трупът е в килера, а убиецът носи хермелинова наметка.” Докторът се изправи бавно, взе внимателно българския си чадър и тръгна след сянката. Беше инспектор Стрезов, неговото собствено творение.
Действащи лица: • Доктор Светослав Славчев – писател, ерудит и търсач • Инспектор Стрезов – негов литературен герой и пръв помощник • Жертви и убийци – лекари, инженери, докери, научни и строителни работници, проститутки, техници, художници, може би журналисти, а може би... всеки от нас.
Глава първа „Рогата имат значение” Разказвач: Боряна Дукова
Глава втора „Завещанието“ Разказвач: Ангелина Дичева
