Напразно всяка вечер аз поглеждам
във старата кутия за писма.
Не идва пликът бял със почерк нежен,
с любимо нежно име на гърба.
По коридора тръгвам много бавно
и в стаята си влизам много сам
и седнал до прозореца по навик
стоя във мрака, чакам теб, мълча.
И мисля дълго как отмина влака
и мисля дълго колко си далеч
и колко дни ще трябват на писмата ми
да стигнат до далечния адрес.
Прости ми, че така скърбя за тебе
не бива, знам, не бива, а боли
Прости ми, утре пак напразно ще погледна
в кутията за малкия бял плик.
Иван Пейчев, „Далечно”, от книгата му „Стихотворения”, издадена през 1948 година.
В българската забавна музика няма много песни по стихове на Иван Пейчев. Едната е „Адаптация”, написана върху стихотворението „Не си отивай”. С музика от Митко Щерев и изпълнение на Васил Найденов песента „Адаптация” от едноименния филм на режисьора Въло Радев стана любима на публиката през 80-те години на ХХ век. „Далечно” е другата известна песен, вдъхновена от поезията на Иван Пейчев с музика от Мария Ганева и изпълнение на Нели Рангелова.
В „Изпята поезия” днес предлагаме на Вашето внимание и Кантата № 134 от Йохан Себастиан Бах (Ein Herz, das seinen Jesum lebend weiss, BWV 134). Композиторът я създава през 1724 година в Лайпциг, където още през първата година на престоя си написва три дузини кантати, свързани с църковната служба. За основа на творбата служи преработена от Бах негова секуларна, светска кантата, която е написана в Кьотен върху думи на Кристиан Фридрих Хунолд с псевдоним „Менантес” - поет и либретист. Любопитното е, че Хунолд се е издържал и живеел единствено с писане на текстове, нещо необичайно за онази епоха. В Германия кантатният жанр е бил повод за различни спорове, предимно - естетически. Днес се знае, например, че кантатата „Господ е моят Крал”, 15 години след като е прозвучала за пръв път, вече е била демоде. Нерядко Йохан Себастиан е имал проблем и с числеността на музикантите и певците, наемани за изпълнението. Често пъти по финансови съображения изпълнителите са били по-малко на брой, независимо от желанието на композитора, а по-добрите инструменталисти и певци са имали и по-висока цена. При тези условия крайният резултат понякога е бил скромен. За щастие, имаме възможност да се насладим на майсторското изпълнение на „Бах Колегиум Щутгарт” под диригентството на Хелмут Рилинг и творбата на Йохан Себастиан Бах е представена в пълния си блясък.
Би трябвало да сме благодарни на нашето време за това.
26 февруари от 17 часа