И днес от своето Отвъдно време поетът продължава да ни говори чрез Словото, съпротивлявайки се на забравата чрез думи, окрилени от Духа... И за да потвърди, че „Поезията не умира – тя само се ражда. С тези думи завършва краткият предговор на поета и художника Роман Кисьов, към посмъртната стихосбирка на своя баща – Здравко Кисьов, известният поет и неуморен преводач. Книга, която е събирана и подредена от бележници и папки на Здравко Кисьов, след като той ни напусна преди две години. Стихотворения без дата, както е бил обичаят му, писани на пишеща машина, на ръка, някои публикувани в периодиката, но не излизали в книга, стихотворения, обхващащи около 10-годишен период, период на зрелост, равносметка, преосмисляне... И тук – можем да се съгласим с казаното от Роман Кисьов – виждаме лаконичност и яснота на поетическия език, стигаш до аскетизъм, философска дълбочина, неординерно, често дори парадоксално въображение, както и светъл драматизъм. Това е поезия, както отбелязва друг поет – Калин Донков – която има кураж, да се отдръпне от разпространената стихотворна традиция. Стихосбирката „Отвъдно време. Последни стихотворения“ ще приближи новите поколения ценители на поезията до Здравко Кисьов, а рисунките и оформлението на Роман Кисьов ще оцелостят представата им за поета.
