Така наречените евроръководители правят пореден опит да докажат значимостта си, т.е значимостта на привилегиите и неконтролируемите си доходи. Написаха „Бяла книга” с предложения за развитието на общността, след като с нещо като управление успяха да разклатят и дискредитират най-смисления политически проект не само на новото време. Защото да управляваш, значи да предвиждаш. А не да драскаш очевадни вариации. И като не можеш да предвиждаш, си отиваш безславно.
Само че това е при наличие на елементарна нравственост.
Та в тази „Бяла книга” се утвърждава дълго подхвърляната възможност за континент за различни скорости с ясно очертана периферия. Интересно защо подобна идея не беше лансирана, когато „периферията” беше денационализирана в банковия сектор, в енергетиката, в икономиката и търговията и беше свеждана до трудов резерв и консумативен ареал на второкачествени стоки. И какво направиха митрополитите на съдружието, че континенталните социални окрайности да израснат не като такива? Пишат книга.
