Къде се намира Ада тепе? - Много скоро във Виена жителите и гостите на австрийската столица ще си задават този въпрос, когато влизат в Kunsthistorisches Muzeum, за да разгледат изложбата „Първото злато. Ада тепе - най-древният златодобивен рудник в Европа”. Проявата е част от проекта “Златният път на Балканите през бронзовата епоха – Златото от Ада тепе: производство и разпространение“ между Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН). При срещите с представените експонати много пъти трябва да се употребява думата „ първи” . Ада тепе е първият и единствен известен досега рудник от бронзовата епоха за добив на благородни метали в Европа . А изложбата е първата по рода си, която се осъществява извън пределите на България. 
И все пак, къде се намира това удивително място Ада тепе, първата и засега единствена проучена праисторическа златна мина в Европа? Възвишението в Източни Родопи е близо до Крумовград. В 21-ви век специалистите и широката аудитория продължават да се учудват и възхищават от знанията и уменията на някогашните тракийски племена, които са владеели тайните и тънкостите на рудничарството. За науката точността е от изключителна важност. За първи път у нас именно на този археологически обект е направено детайлно лазерно –въздушно сканиране с много висока разделителна способност. Изградени са дигитални топографски модели, които са значително по-точни от стандартните топографски карти. За първи път са използвани големи серии от Въглерод 14 за датиране на бронзовата и желязната епоха у нас. Това дава възможност с абсолютна точност да се установи началото на производството на Ада тепе, както и значимостта на района за историята, археологията и златодобива в Европа.
14 са музеите, предоставили 333 находки: златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. Те онагледяват развитието на металургията в древността, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Всеки експонат разкрива съществена брънка от богатия път на археологическото ни наследство.
Златното съкровище от Вълчитрън, 15-12 в преди Хр., продължава да вълнува въображението с великолепни съдове и с отдалечените от нас във времето, кой знае колко интересни и скрити, истории! Съкровището се състои от 13 предмета, с общо тегло 12, 5 килограма чисто злато!
През 2004 г. в могилата Светицата край град Шипка, област Стара Загора, изпод каменната плоча се показва погребална златна маска, изработена от 23,5 - каратово злато, изобразяваща лицето на мъж! Не може да останете равнодушни пред образа, преодолял толкова епохи: маската е от края на 5 в. пр. Хр.!
Как преди 5 000 години нашите предци са можели да изработват изумително фини бижута: мъниста, златни халкички за огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други толкова деликатни украшения, като най-малките са с диаметър от едва 1,5 мм! Немислим, според представите ни за технологиите през бронзовата епоха, но съвсем реален факт! „Око да види, ръка да пипне”, гласи поговорката. Тъкмо такова смайване предизвиква гледката на съкровищата от Дъбене, Карловско. Вижте внимателно снимката на златния наниз от 3-то хилядолетие пр.Хр. нанизът е съставен от симетрично разположени кръгли мъниста с диаметър от 1,5 и 1,8 мм, които са разположени между правойгълни разпределители с по три, шест и четиринадесет отвора. Нанизът тежи 68, 8 грама.
Още много интересни подробности за изложбата на българските съкровища във Виена може да научите от директора на Националния археологически институт с музей при БАН, доц. д-р Людмил Вагалински. И докато тези великолепни находки гостуват в Музея за история на изкуството на Виена, не пропускайте да разгледате у нас, в центъра на София, изложбата „Българска археология 2016”, с най-новите открития от изминалата археологическа година.
