Нормално е албанците да имат местни самоуправления по места, където албанският език и сега е официален, има както триезични, така и четириезични региони, припомни Ненад Живановски. Той прогнозира, че в обществото няма критична маса да се случи нещо по-деструктивно и да се стигне до граждански сблъсъци и за хората е ясно, че протестите имат политически характер.
Народът е уморен от всичко случващо се през последните две години. Въпреки впечатлението за сегашната криза, вярвам, че утрото е много близо, допълни Живановски, позовавайки се на поговорката, че е най-тъмно точно преди да се съмне.
Президентът Георге Иванов е под пълното влияние на лидера на ВМРО-ДПМНЕ и всеки негов ход е партиен ход, а не ход в полза на гражданите на Македония. Това мнение изрази пред „Хоризонт“ политологът Кашиф Бакиу.
Той заяви, че с официалната позиция на ВМРО-ДПМНЕ с албанските гласове да не се прави правителство вече е вид крайност в дискриминацията на албанците, ясни индикации за каквато има в позиции и доклади на ЕС, НАТО и САЩ. Досега албанските гласове са били маргинализирани, а сега те са в много добра позиция, стана ясно още от анализа на политолога.
Той бе категоричен, че проблемът в Македония не е междуетнически, а институциите в момента не функционират. Кашиф Бакиу допълни, че не вярва в този момент някой да иска нови избори.
Нови избори са само една от възможните опции за изход от кризисна ситуация, но в сегашния случай изниква въпросът дали кризата ще се уталожи с едни избори. В македонския случай вместо да решат, изборите задълбочиха политическата криза. Така смята политологът и балканист Горан Стойковски. В предаването „Събота 150“ той посочи, че за него най-полезният подход е политическо междупартийно съгласие за консенсусно управление с ограничен мандат и конкретен списък от задачи, а чак след това да се отиде на нови избори:
За съжаление проблемът в Македония е много по-дълбок. Политическата логика е: пълна победа за едните и пълен разгром за другите, в което не е смисълът на демокрацията. Политическият модел в Македония е продукт на политическо мислене, характерно за условия на ограничена демократичност. Македонското общество и в частност политическата класа страдат от посттоталитарен синдром.
Стойковски вижда в спецификата на македонския случай опасността политическото разединение и екстремната обществена поляризираност да нанесат непоправими щети на македонската държавност:
Настоящият политически разлом може да съсипе македонската република.
Относно страховете официализирането на албанския език да не се превърне в прелюдия към федерализация на страната и носителят на националния суверенитет вече да не е един, Горан Стойковски отбеляза, че ако двуезичността е условие страната да се стабилизира, то не би било толкова страшно да се разшири употребата на албанския език. Политологът определи изпадането на Македония в изолация като нежелан изход:
Изолирана Македония означава дестабилизирана страна, а дестабилизирана Македония означава дестабилизация на Балканите.
Журналистът Аделина Марини, главен редактор на euinside на свой ред коментира, че силните и откровени послания на Федерика Могерини, която тази седмица посети Скопие, няма да бъдат чути от македонските политици.
ЕС сякаш изпусна Македония. Визитата на Могерини бе насочена по-скоро към гражданското общество, което да упражни натиск върху политиците, каза Марини.
Европейският съюз по думите й също не е невинен в ситуацията с Македония:
Преди 11 години, когато страната получи зелена светлина за преговори, тя беше сред най-напредналите държави в Западните Балкани по отношение на разширяването. Ветото на Гърция, което тя не спира да налага заради ненамереното решение около името на Македония, вкара Македония в пълна изолация. ЕС и в очите на македонците, и в очите на международната общност изглежда напълно безпомощен да влияе и да използва какъвто и да е лост за подтикване на процесите на евроинтеграция в Македония.
Всички мнения и коментари по актуалната ситуация в Македония слушайте в звуковите файлове.