Дискурсът е как обществото би контролирало подобен тип дейности и как то бива уведомявано. Това не може да става безконтролно. Трябва да има граждански механизъм за контролиране на този процес.
За българската следа в „Уикилийкс“ Борис Гончаров заяви:
Тези IP адреси са били в списък с инструменти за атаки. Те могат да бъдат използвани за други насочени атаки към други държави. В такъв случай ще изглежда, че България атакува някоя друга държава.
Решението страни като Холандия и Франция да се откажат от електронното гласуване Борис Гончаров коментира така:
Наситеността на технологията в ежедневието става все по-голяма. Когато става въпрос за критични въпроси като гласуването, проблемът е по отношение на гражданския контрол, т.е. как държавните структури биха следили и гарантирали правата на гражданите. Проблемът лежи и при доставчиците на услуги и в потребителски контрол на тези услуги. Има две нива – гражданско и потребителско общество. Там трябва да се търси решението. В противен случай те ще се задълбочават.
Борис Гончаров допълни още:
България има стратегия за киберсигурност. Има рамка. За да се върви напред, би трябвало да се върви в посока публично-частното партньорство, директна работа с технологични компании. Държавата няма ресурса да се справи сама. На този фронт трябва да работят частните компании и държавата. Рецептата не е толкова сложна. Има необходимост от насочени и координирани усилия в тази посока. Има проблем в изграждането на дългосрочни резултати.
Цялото интервю на Даниела Якова с Борис Гончаров можете да чуете в звуковия файл.