През 2017 музикалният свят отбелязва подобаващо две годишнини свързани с едно име – Артуро Тосканини. Звучи почни като заклинание! Великият италиански местро е роден на 25 март 1867 година в Парма. Земният му път завършва в Ривърдейл – Ню Йорк през януари 1957 година.
60 години оттогава, а магията Тосканини действа безотказно! Записите на диригента се появяват преди ерата на стереозвука, но без съмнение принадлежат към най-ценните съкровища на ХХ век. Споровете около музикалното наследство на Тосканини не секват и днес. Дали е обективен интерпретатор, дори предшественик на идеята за автентичното изпълнение или набляга на романтичния подход в дешифрирането на нотните знаци? Някои критици са склонни да затворят Тосканини в тесните рамки на канона – свръхперфекционизмът отнемал кислорода и музицирането ставало сухо и сковано, твърдят те. Но пределната точност и преданост към авторовите идеи не лишават сценичните изяви и записи от свежест и вдъхновение. Усещат се във всеки звук и фраза! Записите на Тосканини са безценни!, уверява Джордж Шолти. Свидетелство за стил на интерпретация, който смайва и ни подсеща да сведем глави. Без великия маестро от Парма никой от нас не би бил това, което е…
Артуро Тосканини – дребен на ръст, с непоносим характер и очи, от които хвърчат искри. Ето още от биографа на диригента Харви Сакс: Тосканини бе трудно обяснима амалгама от блестящ талант и избухлив нрав. Затворен в себе си, той се отнасяше с подозрение към изобилието от хвалебствия.Съчетанието на свирепа гордост и унизително смирение подхранваше почти вманячения му стремеж към съвършенство в близо 70-годишната кариера, уточнява Сакс в книгата си за Тосканини появила се през 1978.
Питат ме, казва маестрото, за тайната на онова, което правя. Съвсем просто е: изпълнявам музиката така, както е написана. И още: никога не хвалете оркестрантите! Не произнасяйте bravo или bene. Никога – чувате ли?! Казвайте, че все още не свирят съвсем добре. Така може би ще постигнете желаното, уверява Артуро Тосканини. Той самият най-често произнасял non e male(не лошо), което явно давало резултат…
Особено, когато бил на диригентския пулт на оркестъра на NBC – Национална корпорация за радиоразпръскване. Любимият оркестър на маестрото! Създаден впрочем специално за него през 1937 година в Ню Йорк, в който свирят едни от най-добрите музиканти на Америка. Тосканини ръководи този състав 17 години – изключително успешни и с особена значимост в кариерата му. Чрез преките излъчвания на NBC на концерти и оперни спектакли, маестрото се превръща в медийна знаменитост.
В съботната вечер ще почетем век и половина от рождението на легендарния диригентс един от тези записи. Годината е 1950, а заглавието – „Фалстаф“ . Последният оперен шедьовър на Верди бил любим на Тосканини. През 1936 година друг знаменит маестро – Бруно Валтер кани своя италиански колега на фестивала в Залцбург. Артуро трябва да избира между оперите на Моцарт и Вагнер, които традиционно се поставят там. Той обаче категорично настоява това да бъде „Фалстаф“, а успехът се превърнал в триумф. Верди без съмнение е голямата любов на Тосканини. Негова пътеводна звезда, извор на откровение, мъдрост, обсебваща преданост… Сдобива се и с талисман: едно листче с почерка на гениалния композитор, пъхнато в партитурата на „Фалстаф“: Всичко свърши… Върви, върви стари Джон – по пътя, колкото ти позволи животът…
Сър Джон Фалстаф в трактовката на Тосканини е необикновено ярък, запомнящ се: безскрупулен циник, сладострастник, гуляйджия. Природата го е дарила обаче с проницателен ум и остър език – надсмива се не само над другите, но и над себе си, което му придава особен чар. А и умението да се измъква от заплетени ситуации, не винаги сух от водата разбира се… Затова пък бързо възвръща доброто си настроение, обикновено с чаша вино.
В записа от 1950 година ще се насладите на великолепното преобразяване на баритона Джузепе Валденго в главната роля. Негови партньори са: Ерва Нели, Тереза Щих-Рандал, Клое Елмо, Нан Меримън, Антонио Мадаси, Габор Карели, Франк Гуарера, хорът на Робърт Шоу и оркестърът на NBC обединени от диригентската плака на Артуро Тосканини.
събота, 25 март, от 21.30 часа
Съдържание на операта „Фалстаф“
