Принципът на Европейския съюз е, че при такива решения той установява дали страната е изпълнила задълженията си по договорите и директивите на ЕС. От 2007 година досега България не покрива критериите, които са свързани с качеството на атмосферния въздух, и това решение е съвсем в духа на европейските институции. Жалко е, че ЕС е повече загрижен за здравето българите и за качеството на атмосферния въздух, отколкото нашите управляващи, при все, че те дишат същия този въздух и са потърпевши от тези замърсявания.
Сандов посочи какво ще се случи, ако нищо не се промени:
Единият вариант е Европейската комисия, при липса на адекватни мерки, взети от страната, която е нарушител, може да постанови решение, което е свързано, на база на това решение на съда в Люксембург, и да претендира налагането на санкции.
Вторият случай е когато Европейската комисия започва втори иск, който е свързан вече със санкциите и се води ново дело, но по-съкратена процедура. Което и от двете решения да е, проблемът остава и България е застрашена от санкции, тъй като данъкоплатците плащаме за това, че нашите управляващи се провалят в това да осигурят адекватна здравословна среда на живот.
Според Борислав Сандов България не провежда необходимите политики за решаване на проблема с мръсния въздух:
Според мен България изобщо не реализира правилните политики в това да създава по-благоприятни условия на среда, в това число и чист атмосферен въздух. Виждаме това както в политиките, свързани с горива, инфраструктура, с отопление и електропроизводство. Виждаме, че решенията биват заклеймявани, в същия момент се продължава да се действа постарому.
