Кресненското дефиле е една от най-богатите на диви растения и животни територии в България, част от „Натура 2000“ и важна орнитологична зона според Birdlife International. Безспорен успех за българските природозащитници беше възстановяването на колонията белоглави лешояди в пролома – вид, изчезнал от пределите на страната ни преди 60 години, заради масовото използване на отрови от стопаните на домашни животни с цел намаляване на набезите на хищници срещу стадата им.
В края на август миналата година еколозите гордо обявиха: "Смятаме белоглавия лешояд за успешно възстановен в Стара планина и Пирин". Това е резултатът от 15-годишните обединени усилия на природозащитниците от Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици.
Днес почти цялата колония белоглави лешояди в Кресненското дефиле е изтровена, а вероятната причина е същата, поради която преди години видът е заличен от картата на България. Броят на отровените птици ще достигне 20 – може би всички двойки, които за първи път са започнали гнездене през тази година. След 3 седмици на прехвърляне на отговорността между държавните институции и на отчаяни опити от страна на неправителствените организации за откриване на източниците на отровата, равносметката е изключително тъжна. Очевидно принадлежността на Кресненското дефиле към общоевропейската мрежа за опазване на най-ценните видове и местообитания не прави действията на отговорните институции адекватни и ефективни.
Много е жалко, че няма разработени компенсаторни механизми за случаите, в които има пострадали стопани от набезите на хищници. Това е направено само в плана за действие за мечката, но планът за действие за вълка още не е приет. Такъв е начинът за справяне с конфликта човек-едър хищник – коментира Катерина Раковска от Световния фонд за дивата природа (WWF) за България. В случая реакция е имало само от страна на неправителствени организации, които са осигурили обучено куче за търсене на отровата, без никакво съдействие от страна разследващите органи и на съответните здравни институции, които разполагат с лаборатории за изследване.
Примерът е показателен за това как България формално се опитва да спазва европейките екологични директиви, но при реален проблем институциите се оказват абсолютно неподготвени, липсва елементарна координация.
Това стана ясно и от последния доклад за България при прегледа на политиките в ЕС в областта на околната среда от февруари тази година. Отчетен е напредъкът на България при разширяване обхвата на „Натура 2000“ – около 1/3 от сухоземната територия на страната ни попада там, като тя покрива всички райони, които според учените трябва да влязат в нея. Изключение все още прави една зона в Рила, където живее рядката рибка главоч.
Повече работа предстои по морските територии – все още се попълват данни и предстои обявяването на такива като част от „Натура 2000“. Основните направени препоръки са за установяване на ефективна управленска структура и укрепване капацитета на администрацията. Липсват планове за управление на защитените зони и територии. Има нужда и от разясняване на концепцията на „Натура 2000“, за да се намали съпротивата срещу тази мрежа от страна на населението. Така хората няма да бъдат подтиквани към протести от инвеститори, които желаят да развиват неподходяща стопанска дейност в територии от мрежата.
Инструментите за управление и опазване на „Натура 2000“ са няколко – обясни Катерина Раковска. – Един от тях е обявяването на заповеди. За съжаление само за част от мрежата има такива – тази за защитените зони за дивите птици. Това е жалко, защото те регламентират мерките, необходими за опазването на териториите. Когато няма заповеди, за всеки отделен проект или програма се прави т. нар. оценка на съвместимост, което струва много усилия на администрацията, създава условия на несигурност за инвеститорите.
Плановете за управление на районите се правят едва след обявяването на въпросните заповеди. Екип от експерти вече е разработил необходимите предложения за мерки в териториите на „Натура 2000“. Очаква се само политическа воля за изготвянето на документите, която засега липсва. И докато всички чакаме тя да се появи и да надделее над отделните частни интереси, организационният хаос ще продължава да пречи на усилията на природозащитниците, точно както в случая с белоглавите лешояди в Кресненското дефиле.
Снимки: БГНЕС
