Африка е позната на европейските цивилизации още от Античността. Както и в другите части от поредицата, съсредоточаваме вниманието на анализа на взаимоотношения към откривателството с цел колонизиране.
Въпреки късното разпределение на територията на континента от т. нар. Велики сили – XIX в., ефектите от намесата на европейци в Африка, създава предпоставки за още съществуващи конфликти. Показателен е примерът на Берлинския конгрес, на който европейските държави си „поделят“ зони на влияние, които в по-късен етап ще доведат до (понякога произволни от социална гледна точка) чертаене на граници. Последните деколонизирани страни получават своята независимост чак през 70-те години на XX век. Преди колонизацията обаче, ще научите повече за т.нар. „Маафа“ – „Черният Холокост“, името което африканците дават на времето на търговия с роби.
Сходната съдба на Близкия Изток, географската близост до Европа и многовековните конфликти пък ще очертаят втората точка от разказа за колонизацията от европейските Велики сили през XIX век.
