Икономическият съветник Морис Обстфелд обяви прогнозите на МВФ за световната икономика:
Ние предвиждаме, че ръстът на световната икономика през 2017 г. ще е 3,5 процента, по-висок от 3,1 процента през миналата година. През 2018-та година ръстът ще бъде 3,6 процента. Новата ни прогноза е завишена в сравнение с очакванията ни през януари. Подобрението се дължи главно на добрите икономически новини от Европа и Азия, както и на очакванията ни за силен растеж в Съединените щати.
Президентът на Световната банка Джим Йон Ким добави: Ние сме окуражени да виждаме по-силни икономически перспективи след години на разочароващо глобално развитие. Но все още има много рискове.
Някои от рисковете идват от неравномерното възстановяване. Въпреки положителните признаци, много страни няма да почувстват подобрение тази година и цифрите на техния икономически ръст ще са по-ниски от очакваните. България е една от тях. Икономическият растеж на страната ще се забави с сравнение с 2016 г., когато е бил 3,4%. Тази година прогнозата е 2,9%, през 2018 г. ще има ново занижаване до 2,7%.
Други рискове идват от невъзстановения банков сектор, особено в Европа. През седмицата МВФ публикува нов доклад за световната финансова стабилност. Докладът отчита, че европейският банков сектор остава обременен с 1 трилион евро “лоши” дългове, т.е. неизплатени заеми. Питър Дателс от МВФ коментира:
Лошите кредити в еврозоната все още са голям проблем. През последните две години те са намалели само с около 120 милиарда евро, така че остават около 1 трилион евро. Това са лоши новини.
Финансовите експерти смятат, че решаването на този проблем е критично важно, размерите на лошите кредити и липсата на подходящи мерки особено в Италия, Гърция и Португалия създават риск за възстановяването и може да доведат до нова финансова криза в целия Европейски съюз.
Друга непосредствена заплаха идва от предстоящите президентски избори във Франция. МВФ и Световната банка признават, че възможността френската крайна десница водена от Марин льо Пен да победи, ги прави много нервни. Директорът на Фонда Кристин Ларагд призна тази седмица, че ако Льо Пен победи и изпълни предизборните си обещания Франция да напусне еврозоната и ЕС, това ще “предизвика огромен хаос”. Двете финансови институции имат големи опасения и за непредвидимите последици от Брекзит. Както и за изхода от изборите в Германия през септември, когато Ангела Меркел ще се кандидатира за четвърти мандат. Световните финансови лидери не крият страха си, че през 2017 г. популизмът може да се разрасне още повече с дълбоки последици за световната икономика.
В срещите на МВФ и СБ във Вашингтон участват представители на 189-те страни-членки на двете световни организации: финансови министри, управители на централни банки, бизнес лидери, граждански активисти. България тази година се представлява от заместник-министъра на финансите Маринела Петрова.
В срещите участва активно и бившият български еврокомисар Кристалина Георгиева. В новата си роля на главен изпълнителен директор в Световната банка тя е водеща фигура в две ключови дискусии: за кризата с бежанците и финансирането за мирни цели.
