През последните години наръчниците за самоусъвършенстване, ръководствата за оцеляване в дивата планина и дори самоучителите по плетене или по китара, се радват на голям интерес. Сега почти едновременно излизат и два наръчника за творческо писане. Тези две книги обаче са колкото еднакви, толкова и различни.
В “Как да пишем страхотни истории“ на британският писател Кристофър Едж сравнява писането на книга с усилието да изкатериш планина. Това е детска книга, която учи децата как да пишат най-добрите истории – веднъж смешни, друг път страшни, вълшебни, криминални, необикновени…
„Остави си време да помечтаеш. Понякога идеите просто изникват в съзнанието ти, докато зяпаш през прозореца“, учи с намигане Кристофър Едж.
В другата книга също има много ирония, но тя е възможно най-добрият наръчник по творческо писане, излизал някога. В „Дзен в изкуството да пишеш“ Рей Бредбъри е ироничен, самокритичен и много хаплив. Той заявява, че писането е страст и ако това не е така, човек не трябва въобще да се занимава с него.
