България влага средства за обучение на кадри в туризма, които на практика изнася навън, защото хората отиват да работят в чужбина, алармират браншовиците. В същото време във фирмите са на мнение, че стажовете са недостатъчни. Людмила Ненкова, която е дългогодишен мениджър в сферата на туризма и заместник-председател на Управителиния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, посочва, че сезоннотста на работата е основен проблем в осигуряването и задържането на работа на кадрите в туризма.
По отношение привличането на работа у нас на хора от трети страни, България е изправена пред силната конкуреция при предлагането на работни места от туристически дестинации като Гърция,Турция, Кипър и Дубай. За да изглежда страната ни привлекателна и тук е необходима реклама, подчертава Людмила Ненкова.Фирмите в туризма имат необходимост от помощник сервитьори, пиколи, помощник готвачи, общи работници градинари, шофьори, масажисти, администратори, фронт офис мениджъри, средно ръководен състав. Необходимо е да се облекчи административно процесът при наемането на хора от трети страни, подчертава Веселин Налбантов. По думите му, институциите си затварят очите и създават спънки, а процесите по наемането на персонал у нас се усложняват. Студентите се обучават и заминават на Запад, алармира Налбантов:
Ние сме база за обучение. При нас не остава нищо. Държавата напълно е абдикирала, а трябва да има регулативна функция. Разходват се едни пари за квалификация и преквалификация, европейски пари. Включваме се в тези програми. Посочваме, че искаме 20, 30, 50 човека и накрая не получаваме нито един обучен работник. Крадат се едни пари от разни чиновници. И това ще бъде до 2020 година. Затова тук е хубаво да се намесят ДАНС и прокуратурата - да им посочим някои фрапиращи неща.
Никой не се опитва да гради кариера в България. Който от младите хора се опитва да започне е просто за да получи трамплин, за да замине, признава младеж, който работи в сферата на туризма. Той е категоричен, че фирмите в сивия сектор предлагат на персонала по-добри условия.
Колкото по-лъскав е един хотел, там започваме да говорим за инклузиви и масово изхранване, качеството е по-ниско - и като персонал, и като качество на храната. В по-малките обекти, където е на свободна консумация, се търсят по-качествени кадри, заплащането е по-хубаво, храната е по-добра. Но там вече започват тъмните сделки.
