Това експериментиране с границите е особено масово сред юношите и някой трябва да им помогне било то опитен връстник, било възрастен. Трябва да се показва как да се "допрат“, но да не "пресекат“ много тази граница. Ако гледната точка на родителите най-често е забраняваща, това в много от децата повишава интереса. Някои по-плашливи и по-подчиняващи се деца със сигурност ще отчетат тази заплаха, закана на родителя, но повечето няма да я отчетат и ще се отдадат на интересите на своите връстници.
Ефективно е около децата да има по-опитни техни връстници, тоест ако в дадена компания 2-3 отидат някъде, поне един да е малко по-отговорен и по-опитен, така че в даден момент, в който ще се наруши някакъв баланс, той или тя да е този, който да ги въздържи, т.е. много е важна ролята на връстниците, допълни още Рандев:
Един от начините да постигнем това е в училище да има така наречените системи за подкрепящи връстници. Ние смятаме, че училището има само две страни – ученици и учители, но всъщност в целия свят и във всички епохи е имало и по-опитни връстници. Това е довело училищата да въведат като масова практика обучаване на опитни връстници. Например десетокласници и единадесетокласници се обучават как да бъдат лидери, медиатори, ментори на по-млади свои съученици.
Цялото интервю с Панайот Рандев можете да чуете от звуковия файл.
