Ще се изследва жизнената история на тези две хиляди души – от детството нататък - условията, в които са израснали, семейната им среда, трудовите траектории, образованието, работата, деца и внуци. Стига се до пенсионирането и условията на живот след пенсиониране. Това обясни в предаването "Преди всички" координаторът на проекта от българска страна Екатерина Маркова от Института за изследване на обществата и знанието при БАН.
България има уникален шанс. Това изследване не се занимава толкова с нагласите на хората на 50 и повече години - относно стареенето и пенсионирането, а изследва техния живот. В България изследването стартира в началото на май и ще завърши в началото на септември.
Става дума за мащабен проект, който започва през 2004-та година в 11 държави и представлява панелно дълбочинно изследване на процесите на стареене: едни и същи хора се изследват в разстояние на две години. Фокус са хората на 50 и повече години. През тези години са изследвани около 120 хиляди души в цяла Европа. През 2017-а година Европейската комисия разширява финансирането и обхвата на изследването и включва 27 страни-членки и Израел, за да може да получи пълна картина на процесите във всяка една държава и да изгради своите политики на базата на данните.
Запитана какви са реалните отражения на изследването в европейските общества Екатерина Маркова коментира:
Например Словения е направила модификация в пенсионната си реформа на базата на това изследване. Много от държавите използват данни от това изследване във връзка със здравната политика и демографските стратегии, които изпълняват. Именно това се надявам да направят и нашите политици, имайки достъп до тези данни през 2018-а година.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.