След като "Безбог" излезе, около година по-късно излязоха подобни случаи в пресата – на медицински сестри, които опияняват възрастни хора в хосписи и дефакто ги ограбват. Интересуваше ме да разкажа история за човек, който, за да оцелее, е принуден да живее срещу интуицията си, срещу съвестта си – кое е правилно... и да видим докъде би стигнал един такъв живот, сподели Ралица Петрова:
Човек и с малко може да живее достойно, но понеже средата до голяма степен ни определя и ни влияе, ролевите модели са чалгарство, бизнесмени, коли... Всичко това е свързано. Има и примери за бедни държави, не по-богати от България, но които водят достоен живот.
Ралица Петрова коментира доминирането на комерсиалното кино:
Смилат се лесно. Не се мисли. Отиваме в мола, купуваме килограм пуканки и отиваме на кино, уж за да не ни натоварва. Мен Гогол, да речем, не ме натоварва. За мен културата е като филтър на едно общество. Ние самите, като културни дейци и артисти, сме отговорни – да работим и да създаваме изкуство, което е безкомпромисно, силно въздействащо, не с търговска цел.
В момента Ралица Петрова развива два свои нови проекта и продуцира късометражен филм на младия режисьор Слава Дойчева.
Цялото интервю на Диана Дончева с Ралица Петрова слушайте в звуковия файл.
