Дебатът за минималната работна заплата се възобновява периодично в последните години. Очевидно нещо не е наред. Това заяви в предаването "12+3" по “Хоризонт“ бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова по повод предложението на АКИБ за отпадане на минималната работна заплата на национално равнище и заместването ѝ с договаряне по отделни икономически дейности.
Във вида, в който я имаме като начин на определяне, мисля, че минималната работна заплата вече не е полезна на икономиката.
Социалните партньори трябва да бъдат по-активни и наистина да работят по това, включително и да има минимални работни заплати по икономически дейности. Това също е опит и то доста добър опит в страни - членки на Европейския съюз с много добре развита икономика, с висок брутен вътрешен продукт, висока производителност и така нататък.
Важно е да се вземе решение, но по този начин - определeна първо политически величината на минималната работна заплата, а после с нормативен акт, с постановление на Министерския съвет - не ни е необходимо по този начин вече да се определя. Тя загубва по този начин същността си на отражение на дадено количество и качество труд.
Васил Цанов от Икономическия институт на БАН определи като несъстоятелно. Той изтъкна, че Швеция и Германия, където е имало договаряния на браншово равнище, са въвели минимална заплата. От 3 години ЕК настоява за приемане на прозрачен механизъм за определяне на работната заплата, констатира той.
Производителността на труда може да се повиши единствено чрез повишаване на добавената стойност. Добавена стойност е това, което е новосъздадено в отделните сектори. Обвързване на минималната заплата с производителността на труда - това противоречи на функциите на минималната заплата. За какво тя съществува? За да защитава работещите от бедност! Това противоречи въобще на всякаква логика. Разбира се, трябва да се има предвид, когато се прави този механизъм, равнището на производителността на труда. Разбира се, ако е измерена, както я мерят, производителността на труда на един зает, тоест брутна добавена стойност на един зает, тогава с увеличаване на заетостта, което е резултат от икономическия растеж, може да пада производителността... Но, връзката между производителност и работна заплата, даже работна заплата, а не минималната - тя е много слаба и почти никаква. Разбира се, причините за страшно много за това. Основната е инерцията в заплащането на труда.
Интервюто с Христина Христова и Васил Цанов можете да чуете в звуковия файл.
