Помните ли, че допреди четвърт век светът в представите ни не се делеше на изток-запад-север-юг, а на „тук“ и „там“. И в зависимост от това какво Тук липсваше, гадаехме какво има Там – зад Желязната завеса. Доста си бяхме навъобразявали, както се разбра впоследствие, когато Тук и Там се сляха и стана възможно да опознаваме липсите и излишъците си до втръсване.
Точно при онова предишното „Тук-Там“ време и пространство ни връща романът „Кенеди“. Но „Кенеди“ не е написан вчера, а след романа „Вчера“ и то от същия автор – писателя и сценарист Владо Даверов. Защо, обаче, „Кенеди“ чак сега за първи път се среща с читателите, е отделна история, за която Владо Даверов пише в предговора към новото издание, озаглавен „Кой уби „Кенеди“?“ следното:
...започнах да работя по текста „Кенеди“ през далечната 1988 г. По онова време ползвах пишеща машина. Отказах се на 47 страница. Изхвърлих написаното в кофата за боклук. Жена ми сметнала, че прибързвам, измъкнала лекьосаните вече с доматено пюре изписани листове и ги върнала на бюрото. Намерих спасения текст след година, когато отново реших да ставам писател. Задрасках моментално половината, а към другата половина прибавих още двеста страници. Така съчинението придоби крайния си вид. В издателството го харесаха. Демокрацията победи, братко, радвай се! Иначе твоята история за епохата „Кенеди“ и отзвукът в провинциална България, в някакъв си провинциален град с неговите нищожни хорица, никога нямаше да види бял свят. И аз се радвах… докато накрая ми заявиха, че книгата няма да бъде пусната по книжарниците…
Владо Даверов получава наградата „Южна пролет“ още с дебюта си. Заради сценариите му, по които са направени филмите: „Вчера“, „Царска пиеса“, „Живот до поискване“, „Двама мъже извън града“, „Суламит“, „Нощта на самодивите“, „Трафик“ и още други, той е любимец и на кинозрителите. Носител е на Първа награда от Московския филмов фестивал, Гран при - Сан Ремо и Наградата на публиката от Кинофестивала „Златната роза“ във Варна.
