Интересът на великия бас към руското вокално творчество продължава след осъществяването на грандиозния му замисъл - запис на 4 грамофонни плочи на песни на Мусоргски. Следват плочи с песните на останалите членове на Могъщата петорка, по-нататък и на композитори, които не са били членове на прочутата група: Глинка, Чайковски, Рахманинов.
Глинка олицетворява идеята за самобитност на руското музикално творчество, което извлича от старината оригиналността на формата, спецификата на музикалния изказ.
Чайковски също не е принадлежал към Петорката, дори в известен смисъл не е бил признаван от радетелите на правдиво, народностно изкуство - смятали са го за продукт по-скоро на западноевропейска естетика. Борис Христов показва най-хубавото, може би и онова, което и авторите не са си представяли. Насища музиката с неподозирани нюанси, със страст, не се поддава в никакъв момент на лекото приплъзване по сантиментални спирали, които много от тия песни предполагат; интерпретацията му, дори и в най-горестните мигове, е изпълнена с достойнство.
В това предаване звучат песни от Глинка и Чайковски, използвани са редове от книгата на проф. Атанас Божков за великия Борис Христов.
понеделник, 12 юни от 17.30 часа
