За първи път „Ислямска държава“ атакува Иран с две последователни нападения в знакови за властта в Техеран места - парламента и мавзолея на първия духовен водач на Ислямската република - аятолах Хомейни.
Поводът за тези атаки е разслоението, което настъпва в тази част на света, следствие от превръщането на света в многополюсен, на глобалното противопоставяне, глобално търсене на съюзници и на опорни точки - най-вече за САЩ и Русия, както и за страните, с които едната или другата държава са свързани, коментира в „Събота 150“ Васил Василев - дългогодишен кореспондент в района на Близкия Изток и основател на Съюза на работодателите.
Нападенията в Иран бяха извършени в момент, когато районът на Персийския залив е обхванат от криза, породена от решението на Саудитска Арабия и още няколко страни да прекъснат дипломатическите отношения с Катар, с мотив, че катар подкрепя тероризма. Това не може да бъде сериозен аргумент за скъсване на дипломатическите отношения и кризата, която ще се развива, каза Василев и обясни:
Саудитска Арабия да посочи с пръст Катар като спонсор на тероризма е странно и не може да бъде сериозен претекст за скъсване на дипломатически отношения, защото е известно, че и двете страни, с огромните си финансови възможности, подпомагат тези радикални, фанатизирани, ислямистки движения, от които са се пръкнали всички терористични организации в Близкия Изток. За мен по-вероятно е, че Катар е разбрал, че борбата срещу режима на Асад е приключила, тя е безуспешна, и може би е решил да излезе от тази битка и да сключи споразумение или да установи някакви отношения с Иран.
Забелязва се нов елемент от пренареждането на международните стратегически пластове, смята Василев. Според него Катар ще излезе от ролята си на спонсор на организациите, които се борят срещу режима на Асад и ще установи добри отношения с Иран, тъй като Иран влияе силно върху шийтските мнозинства в Арабския свят.
Това, което се опитваше Саудитска Арабия да представи като осъждане за подпомагането на тероризма, всъщност се подкрепя от няколко държави, които по един или друг начин са зависими от Саудитска Арабия, от саудитските пари.
Според арабиста Леонид Исаев, дипломатическата криза на Арабския полуостров не е неочаквана, особено за страните от Персийския залив, защото конфликтът между Саудитска Арабия и Катар съществува от много време:
Мисля, че трябва да откроим три основни причини. Първо, това е достатъчно самостоятелната външна политика, която започна да води Катар от началото на Арабската пролет най-вече по отношение на Иран. На фона на рязкото влошаване на отношенията между Саудитска Арабия и Иран и борбата, която води Рияд срещу иранското влияние в Йемен, Сирия, Ирак, катарско-иранските отношения се развиват нормално. Втората е продължаващата подкрепа на Катар за „Мюсюлманските братя“, които са заплаха за саудитския режим. Саудитските мюсюлмански братя поставят под въпрос легитимността на саудитското ръководство. „Мюсюлманските братя“ са заплаха и за египетския режим. Не са желани и в Обединените арабски емирства. Третата причина е газът, защото Катар, Иран и Русия са трите държави с най-големи залежи на природен газ в света. Единственото голямо находище на газ в Персийския залив е поделено между Иран и Катар. Доха, Техеран и Москва активно лобират за създаването на газов ОПЕК. Против газовия ОПЕК са Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Съединените щати. Иран априори печели от всякакви конфликти в Персийския залив.
Кризата в отношенията между Рияд и Доха обаче едва ли ще се отрази на сирийската криза, тъй катопо сирийския въпрос Саудитска Арабия и Катар принципно изхождат от еднакви позиции и преследват сходни цели.
За решаването на конфликта между Катар и Саудитска Арабия обаче е необходим посредник, смята Исаев и посочи, че това може да бъде или Оман, или Кувейт:
И двете страни вече обявиха, че са готови да положат максимални усилия за това държавите от Съвета за сътрудничество на страните в Персийския залив да решат конфликта. Мисля, че това е оптималният вариант, защото това е вътрешен конфликт. Що се отнася до Съединените щати, то едва ли те ще бъдат посредник. Мисля, че страните ще търсят компромис, защото не са заинтересовани от задълбочаване на конфликта. Ясно е, че Катар не може да съществува извън Съвета за сътрудничество на страните в Персийския залив. Както и Саудитска Арабия не си поставя за цел да тласне Катар в обятията на Иран. Напротив. Целта на Саудитска Арабия е да приближи към себе си Катар. Всички са заинтересовани от нормализирането на отношенията. Мисля, че това ще стана в обозримо бъдеще.
В звуковия файл можете да чуете интервю на Георги Марков с Васил Василев и интервю на Ангел Григоров с Леонид Исаев.