Затова какво прочетохме, научихме и разбрахме от стенограмата за КТБ от 29 юни 2014-та година разговаряме със социолога проф. Антоний Гълъбов.
Важна е позицията на институциите преди решението да стане факт, за съжаление стенограмата не дава тази информация. Дори числата, с които работим по КТБ нямат тази надеждност, на която трябва да се разчита, добави Гълъбов и припомни информацията от онези дни за изнасяните в чували 200 милиона лева. По думите му, че казусът ще бъде сериозен тест пред съдебните институции в следващите месеци и години.
Според него важен елемент от разговора е решението на политическата ситуация - оттеглената подкрепа на ДПС от правителството и предизвикването на предсрочни парламентарни избори. Липсва усилието да се стигне до разбиране за същността на проблема и набелязването на дългосрочни мерки, за да не се стига до рискове.
КТБ беше сериозно предизвикателство пред националната сигурност на страната, но липсва желание да се разбере какво представлява тази банка – доколко става дума за просперираща търговска банка или взаимоспомагателна каса на властта, коментира социологът.
Настоящата употреба на документа той определи като възможност на участниците да се се поздравят с решението, взето тогава, но уточни, че това не отмества съмнението, че са присъствали и хора, които са имали повече информация за какво става дума и може би са по- дълбоко свързани с развитието на казуса. Четенето на този документ е малка стъпка от един дълъг път, предстои да видим какво ще направи съдебната система, за да има санкции по този случай.
Той обаче добави, че от гледна точка на качеството на политическия диалог ние имаме нужда от още повече политически пространства, в които политиците да могат да си говорят, без да смятат, че това ще е предмет на публикуване и определи разсекретената стенограма като изключение. В противен случай, ако компрометираме форматите на политически преговори и съгласие няма да имаме политически пространства, чрез които да се управляват политически конфликти, подчерта Антоний Гълъбов.
Той смята също, че няма официална позиция на сегашния български президент по темата, разсекретяването на стенограмата е само малка част от това, което трябва да чуем от президентската администрация. Важно е да чуем как Румен Радев коментира казуса КТБ и споделя ли гледната точка на Росен Плевнелиев, който твърди, че там са досиетата на политическата корупция в България.
Дори и другата стенограма да се отвори решенията не са вземани в среда, която подлежи на публичен контрол. Цената за КТБ не е платена. Стенограмата обаче няма потенциала да пренасочи общественото внимание извън политическия дебат. Очакването беше надценено, защото този документ няма среда, в която хората могат да оценят значимостта му.
Политиците често насочват или отклоняват обществения дебат, въпросът в случая е доколко мотивът им е бил свързан с отклоняването на вниманието от банковия сектор, а не с конюнктурни цели. Като пример посочи думите на премиера - тогава Пламен Орешарски, че отказва правителството да поеме вината и заплашва, че ще заговори за Банковия надзор.
Докато Цветан Василев не бъде разпитан, не бъде върнат в страната, не очаквам темата КТБ да заеме значимо място в публичния дебат, завърши проф. Гълъбов
