България с нейната култура, с азбуката, с духа на българщината е част от европейската култура, каза Юлия Кръстева пред "Хоризонт", като акцентира върху развитието на страната в контекста на глобализацията.
Във връзка с тезата в една от книгите й, че кръстоносните походи са били ранен опит за създаването на Обединена Европа чак до Ерусалим, Юлия Кръстева направи паралел с днешното движение на исляма към Европа:
Не е същото нещо, не е същият вид движение. Има разни видове преселение на хора заради техническия прогрес и глобализацията. Не може да се пази статуквото. Необходимо е да се намери хармония в интересите на приемащите и на пристигащите. Знам, че в България витае страх от емигрантите, който води до надигаща се силна ксенофобия. Намирам това за обезпокоително. Това сакаш не са толерантните българи, които познавам от детството си. Този негативизъм трябва да бъде пресечен още сега. В същото време е вярно, че емиграцията е сложно и нееднозначно явление и Европа трябва да се намеси и да започне да регулира нещата.
Еврейският университет е отворил врати през 1925 година, но първата му лекция е прочел 2 години по-рано още на строителната му площадката Алберт Айнщайн. Лекцията за теорията на относителността била на френски. След смъртта си Айнщайн е завещал библиотеката и оригиналите на трудовете си на университета. Те са дигитализирани и вече всеки може да ги прочете онлайн. В университета са учили или преподавали 9 нобелови лауреати.