Около срещата на Европейския съвет в Брюксел френският президент Еманюел Макрон предизвика раздразнение сред някои от страните - членки на Съюза. Полша и Унгария реагираха остро на негово изказване в интервю, в което той ги упрекна, че имат циничен подход.
От една страна, ползват средства от Съюза, а, от друга, изоставят негови принципи, смята Макрон, който критикува и системата за разпределение на имигрантите, при която тежестта се стоварва върху някои от страните - членки, докато други отказват да приемат бежанци.
Полша заяви, че получаването на средства от еврофондове не я задължава да коленичи пред Брюксел и да приема толкова хора, колкото ѝ се диктува.
Унгарският премиер Виктор Орбан намекна, че Макрон е новак на срещите на върха и дебютът му не е бил особено обнадеждаващ.
Германският канцлер Ангела Меркел се намеси с призив за смекчаване на тона и отделните страни, независимо от разногласията си, да останат в тясна връзка помежду си.
По друг въпрос Макрон вижда промяна в нагласата на европейските му колеги. Става дума за френските искания за ограничаване на командированите работници. На пресконференция в Брюксел френският държавен глава даде пример с двустранния му разговор по темата с премиера на България Бойко Борисов:
Когато говорих с българския министър-председател, той сам ми призна, че в неговата страна има работници от други държави с още по-нисък стандарт от българския. Докато те заемали работни места, неговите съграждани отивали да работят във френските ресторанти.
На последното заседание на социалните министри от ЕС България беше сред страните, които не бяха готови да подкрепят реформа на директивата за командированите работници. Двустранен разговор между Борисов и Макрон имаше на 6 юни в Париж. Българският премиер публично не е заявявал подкрепа за френската позиция по законодателството за командированите работници.