Целта на промените в Закона за съдебната власт, които Правната комисия в НС ще разгледа днес, е добра – да намали каналите за нерегламентирано политическо и лобистко влияние върху магистратурата и, в този смисъл, да укрепи независимостта на съсловието. Това каза за предаването "12+3" по "Хоризонт" докторът по конституционно право Борислав Цеков, който обясни:
Основният въпрос, който се поставя в този законопроект, е как да се намали нерегламентираното влияние върху магистратите. Единият от каналите за подобно влияние, към който има немалко съмнения през годините, а особено в последно време се демонстрира, е чрез някои професионални съсловни организации и тяхно финансиране чрез грантове от фондации, зад които стоят чужди държави или частни групировки. Съвсем легитимен е стремежът на създателите на този законопроект, ще видим дали ще се превърне в закон, този тип нерегламентирано влияние да се ограничи. Не става дума въобще за някакви неправителствени организации, каквито има стотици, и чиито възможности за финансиране не следва да бъдат ограничавани. Става дума за строго определен тип организации, магистратски, професионални, които включват в състава си единствено и само прокурори, съдии и следователи, тоест длъжностни лица, които по закон са деполитизирани и държат политическа неутралност.
Юристът изтъкна, че има и слабости в текста, които могат да бъдат коригирани между първо и второ четене:
Една от критиките, които бих отправил към този законопроект е, че се поставя всичко на една нога от гледище на източниците от чужбина. Не може, и го подчертавам, не може да се поставя такава абсолютна забрана за финансиране от европейските фондове. България е част от Европейския съюз. Тези фондове са и наши и с тях се вършат добри неща, но доброто в законопроекта е, че се забранява финансиране от фондации, зад които стоят чужди частни групировки или чужди държави. Няма значение дали е Америка или Албания. Въпросът е принципен.
Цеков оцени като "положително нещо в този законопроект" и забраната магистрати да бъдат включвани в съставите на избирателните комисии, тъй като така се създават впечатления за косвена близост между магистрати и партии. Той обаче разкритикува текстовете, които забраняват на магистратите да участват в управителните органи на организации на други юристи, тъй като по начина, по който е формулиран текстът, той засяга не само анонимните организации с неизвестно финансиране, но и големите с добро име.