Медиите, особено визуалните медии, имат потребност да поддържат тонуса на своите зрители, и това става не само чрез чувства, които са по-скоро в спектъра на виталност и радост, но и през страха, през гнева, през мобилизация на такива настроения, които да те държат буден и да те фиксират в образа на екрана. Съществува изкушение да бъде сгъстявана медийно тази картина на насилие, която сама по себе си е много отблъскваща и мобилизираща настроения за реванш.
Мобилизира се всякакъв ресурс за привличане на клиента, подчерта д-р Михайлов:
Защото клиентът е гледаемост, гледаемост, реклами, реклами, пари...
Николай Михайлов отбеляза още, че всички, включително медиите, носят отговорност и трябва да мислят за нея, и предупреди:
Когато фокусът на вниманието бъде съсредоточен върху случаи на агресия и насилие, един след друг, от страна на миноритарен етнос, то има тенденция това насилие да се преобразува в масовия гняв, и частично в масовия страх, като агресия срещу изкупителна жертва. Което означава, че разсъдъкът за това кой е виновен, кой не е виновен, в конкретния случай спира да функционира въобще. И пълноводието на тези възмездителни чувства надделява над всякакви съображения, свързани със закон, справедливост, човечност...
Цялото интервю на Людмила Железова с д-р Николай Михайлов слушайте в звуковия файл.
