Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

НС решава окончателно за тавана на плащанията в брой

| обновено на 20.07.17 в 08:31
Снимка: БГНЕС

Парламентът определя окончателно днес какъв ще е таванът на кешовите разплащания в брой. На първо четене депутатите гласуваха максимумът за такива плащания да падне от 10 хиляди лева до 1000 лева с идеята да бъде ограничена сивата икономика. 

От ГЕРБ коригираха първоначалните си намерения, като предложиха по-висок таван от 5000 лева. Това обаче не беше гласувано в ресорната комисия, която реши да се запази досегашното положение и ограничението за плащания в брой да остане 10 000 лева. 

За предаването "Преди всички" по "Хоризонт" председателят на Бюджетната комисия в НС и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова коментира, че новият праг е част от комплекса мерки за борба със сивата икономика:

Категорично не смятаме, че 5000 лева би била граница, която би затормозила плащанията на малкия бизнес, а за физическите лица смятам, че това изобщо няма да повлияе, тъй като едва ли можете да ми дадете пример за физическо лице, което извършва еднократни сделки над 5000 лева, които биха го затруднили и той да няма банкова сметка. Така че смятам, че това е един разумен праг.

Стоянова отчете, че борбата със сивата икономика дава резултати и към юни 2017 г, спрямо същия период на 2016 г. приходите от данъци са с над 1 млрд. и 68 млн. лева повече, а през 2016-а е бил с над 1,7 млрд. повече спрямо 2015-а. Тя е категорична, че лимитът няма да навреди на дребния бизнес, тъй като той работи с познати партньори и изчакването на банковите преводи не би навредил на отношенията им:

Говорим за 5000 лева, но тук става дума за сделки, които са периодични, постоянни, с един и същи контрагент и така нататък, с който те имат договор да работят във времето и едва ли биха се притеснявали от него. Искам да дам и други аргументи. Знаете ли, че в България има страшно много пари кеш. Данъчната администрация констатира много фирми, повечето изобщо не са малки, които имат огромни каси, по милиони. Нали разбирате, че такава каса реално не може да съществува. Освен това на всички е ясно, че сивата икономика се ражда там, където има неотчитане на приходи, а неотчитането на приходи става чрез такова кешово разплащане. Неотчитането на приходи всъщност захранва сивата икономика чрез кешовите плащания. Същите тези пари отиват след това в обикновените хора, за да им се плащат част от заплатите на черно и тези заплати, получени на черно, отново трябва да се завъртят в сивата икономика. По този начин се получава спирала и аз мисля, че тази мярка, като част от комплекса мерки, е изключително важна.

Не съм голям оптимист, заяви Стоянова в отговор на въпрос на кого ще разчита ГЕРБ за подкрепа при гласуването и допълни, че трябва да разчитаме на здравия разум на политиците. 13 от 28 страни-членки на ЕС имат ограничения на кешовите плащания до 2500 евро, а 2-3000 евро. Това означава, че ние не сме по-светли от папата.

Георги Търновалийски от парламентарната група на "БСП за България" коментира, че има много по сериозни проблеми от кешовите плащания, за намалението на размера на които се правят опити в 3 поредни години. Той и даде за пример Закона за акцизите и данъчните складове.

Чух думите на госпожа Стоянова, че, видиш ли, в касите на фирмите имало много натрупани пари кеш. Ами това е проблем на контрола! Контролът може да отиде и да провери какви са тези пари кеш. Няма как тези пари кеш да са от сивата икономиката, защото те са явно в отчетите на фирмите.

5000 лева или 10 000 лева няма да решат проблемите на тези, които имат милиони натрупани, както тя се изрази, но наистина ще затрудни малкия и средния бизнес и физическите лица, първо, с неудобството от това, че няма изградена инфраструктура навсякъде, за да бъдат правени тези разплащания, и с таксите, които трябва да бъдат плащани. Те и в момента са много големи, а когато това стане задължение и няма друг път, сигурно таксите на банките ще се повишат и аз питам: "За кого лобираме?".

Отделно искам да кажа, че има писмо и на Европейската централна банка, която също не е съгласна с това, което се предлага, и смята, че тези ограничения са прекалено рестриктивни и това ще повлияе на хората.

Интервютата на Диана Дончева с Менда Стоянова и с Георги Търновалийски можете да чуете от звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна