Министерството на труда и социалната политика за първи път от десетилетия направи много добра крачка по отношение на механизма за формиране на минималната работна заплата и предлага двустранни преговори. Изнервянето на обстановката сега, по много по-дребен повод – клас "прослужено време", не е в полза на диалога, коментира Нейков след обрата по казуса "клас прослужено време":
Нормалният подход е не държавата да определя размера на МРЗ, а тези, които я плащат и я получават. Именно защото ако не се споразумеят, двете страни като че ли ще останат в много неудобна позиция (може и да не съм прав), сега се подготвя лоша среда за преговори, за да може да се обяснява неуспехът на преговорите за МРЗ.
Ако човек, незапознат с потайностите на българския социален диалог, наблюдава отстрани ситуацията, първият му въпрос ще бъде "Какво търси министърът на финансите в преговори за минималната работна заплата", след като 70-80% от хората работят в реалния сектор, не в бюджетната сфера, изтъкна още Нейков, според когото остава нерешен много важен въпрос в индустриалните отношения у нас:
Ние свикнахме да има много държава. В истинските индустриални отношения – в държавите, до които се стремим да стигнем като нива на заплащане – там въпросите между труда и капитала се решават между труда и капитала. Ние свикнахме – и работодатели, и синдикати, държавата да ги решава. Един ден отиват едните – целуват ръка, после отиват другите – пак целуват ръка. И държавата е много доволна, защото тя вечно е арбитърът, тя държи ножа и сиренето. Докато тази ситуация не се промени, всеки от социалните партньори ще може да играе ролята "Дай си ми куклите, на ти си парцалките". Единият ден едните ще напускат, другият ден – другите. Държавата трябва да се оттегли.
От ъглите на разпадащата се държава изпълзяват едни бивши комсомолци, назначени за бизнесмени, които си позволяват да мислят, че работниците са роби, които трябва да им целуват ръка, за да им работят – това заяви пред "Хоризонт" финансистът и дългогодишен синдикалист Мика Зайкова в анализ на обрата по темата за клас "прослужено време" и позицията на работодатели, че синдикатите са вредни за България.
По този повод двата големи синдиката отправиха писмо до международни институции заради неприемлив тон от страна на работодателите.
Трудно би се осъществил социален диалог в 21-ви век, когато методите и отношението са от началото на 20-и век. Поведението на правителството показва не колебание, а липса на какъвто и да е стремеж да има ред в тази държава, посочи Мика Зайкова.
Трудът има цена и той е подценяван вече 27 години. Работниците искат трудът им да получи цена, която да бъде плащана наред с всички други цени, смята финансистът.
Двете мнения слушайте в звуковия файл.
