Истории за война съществуват откакто има истории за хора. Една от най-старите литературни теми, войната, е трайно кодифицирана в човешкото въображение (и човешката дейност) заедно с темите за живота, смъртта, крехкостта на съществуването. Едни от основополагащите за световната цивилизация истории са военни - „Илиада“, „Одисея“, дори в шумерския епос „Гилгамеш“ присъства грандиозно сражение с враг, който трябва да бъде победен.
Две са крайностите в представянето на войната в популярната култура и изкуство. От една страна – свръхостойностяване на агресията под прикритието на големи императивни категории като чест, достойнство, дълг, мъжество. Войната е епическа и като такава е разделител за идентифициране между „Доброто“ - ние - и „злото“ - другите. Втората наративна пътека и подход към войната се раждат благодарение на хуманизма на Ренесанса. Макар че и в някои антични текстове смъртта от война е трагедия, самата война е нужна, осъдителна, но задължителна. Категориално антропоцентризмът на Новото време дава цена на живота, а войната става гротескна, става страшна, отнемаща.
„Екзекутор 14“ от Адел Хаким е екзистенциалистки разрез на човешката психика, на налудничавия продукт, в който съзнанието се превръща благодарение на ужаса, преживян от войната. Война, впрочем, без ненужно натоварване с топоними от реалния свят, защото водещите я две фракции са фиктивни. В обществото на перфектната война или си адамит, или зеелит, нищо различно.
Моноспектакълът на Адел Хаким, френски автор, роден в Кайро, Египет, е написан през 1991г. Историческoто време на: Първата война в Залива; Гражданската война в Руанда; Десетдневната война между Словения и остатъците от Югославия; Гражданската война в Алжир; Гражданската война в Сомалия (продължаваща и сега). И още други. Адел Хаким описва всички тях в една пиеса - „Екзекутор 14“. Категорично най-големите жертви от кървавите конфликти, са тези, които остават живи в края им. Слушайте на 30 юли от 16 часа, по програма „Христо Ботев“
