Репортаж на Наталия Ганчовска за предаването ''12+3''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В края на парламентарната сесия депутатите гласуваха на първо четене законодателни промени, които ограничават работодателите да участват в обществени поръчки, ако дължат заплати на своите работници. Неизплатените заплати в българската икономика годишно варират между 30 и 60 милиона лева.
Работодателите цитират данни, според които на фона на 30 милиарда лева изплащани годишно, 60 милиона дължими плащания говорят за значимо ограничаване на явлението през последните години.
Димитър Бранков от Българската стопанска камара коментира, че част от проблема са и неразплатените публични вземания към самите предприятия, сивия сектор и недекларирания труд, както и междуфирмените задължения, които лишават компаниите от значителен приток на средства. Най-остро стои въпросът в строителството.
От бизнеса не приемат драстичната мярка за орязване на достъпа до обществени поръчки на работодатели, които дължат заплати, още повече, че обществените поръчки осигуряват голям обем от работата на предприятията. Синдикатите обаче определят промените като необходими и дори закъснели.
Едно от условията за успех на промените е и поставянето на работниците на първо място сред кредиторите при фалит на предприятието. Засега обаче това условие остава извън законопроекта. Срещу мярката остро възразяват банкови институции и работодатели. Димитър Бранков даде примери:
Ако погледнете и сравните практиката на другите държави-членки на ЕС и на зрелите икономики в целия свят ще видите, че работниците и служителите са на доста ниски места при осребряване на имуществото на предприятия в неплатежоспособност. Точно поради тази причина са създадени тези фондове за гарантиране на вземанията. Трудно е да си представим как работниците ще бъдат на първо място, а банките и обезпечените кредитори, обезпечените вземания, ще минат на по-заден план. Това означава практически много сериозен риск за цялата финансова система.
Предложението за поправката обаче съществува и в законопроект на БСП, който се очаква да бъде част от обсъжданията между двете четения. Окончателните промени се отлагат поне до есента.
