Освен това, той разкрива как е следвал ударни инструменти, но е станал несериозен барабанист за сметка на авангардните навремето ситнесайзери;
защо е по-лесно да си с палките и да пееш, отколкото например с бас китарата;
как още в Консерваторията е бил в компанията на колеги, с които са искали да свирят прогресив рок, независимо че тази музика тогава не е имала публика;
защо смята, че професията музикант скоро няма да съществува;
и още: за Тото, Лед Цепелин, Чикаго, Пинк Флойд, Йес, Дженесис, законодателите в прогресив метъла – шведите; за смятаната за безплатна музика и за албума (CD) като свят от/на музиканта, чийто фен си;
за музикалните си предпочитания, виждания за звукозаписа и музикалната индустрия.
Соло албумът „Бяло“ е малко закъснял, на фона на 40-годишнината на ФСБ. Но мога да се гордея с него – това е един красив и добре звучащ продукт – казва пред Радио София Румен Бояджиев.
Чуйте целия разговор.
